Последна саможертва

– Няма ли да ни засекат? – попитах го, когато той отвори

вратата на гаража и излезе на заден ход. – Тази тук е, хм, мал-

ко по-лъскава от колите, които обикновено задигаме с теб. –

Наистина беше страхотна. Сидни, която беше луда по готини

коли, незабавно щеше да се влюби в този мустанг. Прехапах

устни. Все още се чувствах виновна, че я бяхме изоставили.

Опитах се, поне засега, да пропъдя тягостната мисъл от съз-

нанието си.

– Така е – съгласи се Дмитрий. – Но по улицата се движат

още много други коли. Някои от пазителите все още претърс-

ват дворовете, а другите пазят в къщата на Мастрано. Техният

брой не е безкраен. Не могат да следят всичко едновременно,

но сигурно ще се опитат.

Затаих дъх, докато напускахме жилищната зона. На два

пъти забелязах фигури, прикриващи се отстрани на улицата,

но Дмитрий беше прав: не можеха да проверяват всеки ав-

томобил в едно пренаселено предградие. Освен това мракът

скриваше лицата ни.

Дмитрий явно беше запомнил добре пътя, по който бяхме

дошли, защото само след няколко завоя стигнахме до магис-

тралата. Знаех, че нямаше предвид някакво конкретно място, а

просто искаше да се отдалечим. След като липсваха очебий-

ни признаци, че ни преследват, се отпуснах назад и изпънах

 342 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

пулсиращия си крак. Но на гърдите ми беше леко. Бях изпъл-

нена с въодушевление, както става, когато прекалено много

адреналин пулсира във вените ти.

– Те са ни предали, нали? – попитах го. – Виктор и Робърт

са ни издали, а след това са избягали. Трябваше да ги наблю-

давам.

– Не знам – рече Дмитрий. – Възможно е. Видях ги точно

преди да говоря с теб и всичко ми изглеждаше наред. Те ис-

каха да тръгнат с нас, за да намерим Джил, но са знаели, че

е било само въпрос на време да ги предадем на властите. Не

съм изненадан, че са замислили план за бягство. Трябва да са

използвали захранването като средство за отвличане на вни-

манието, за да повикат пазителите и така да се отърват от нас.

– Мамка му. – Въздъхнах и отметнах косата си назад. Така

ми се искаше да има с какво да я стегна на опашка. – Трябваше

да се отървем от тях още когато имахме възможност. Какво

ще стане сега?

Дмитрий замълча за няколко секунди.

– Ще разпитват всички от семейство Мастрано, при това

много подробно. Е, всъщност ще разпитват не само тях, но и

всички замесени. Ще заключат Соня в килия, за да я изслед-

ват, също като мен. А Сидни ще бъде изпратена обратно при

алхимиците.

– А там какво я очаква?

– Не знам. Но предполагам, че на нейните началници никак

няма да им хареса, че е помагала на вампири бегълци.

– Мамка му – изругах повторно. Всичко се разпадаше. – А

ние какво ще правим сега?

– Ще се скрием някъде. И ще превържа глезена ти.

Изгледах го косо.

– Брей, май всичко си планирал.