Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Момче — казвам, като подхващам верижката и отново слагам пръстена върху пръста си, а верижката — на шията си. — Ти какво си мислеше?
— Мислех си, че ще е момче — потвърждава тя. — А твоето какво ще е?
— Също момче, мисля — казвам гордо. — Какво семейство създаваме само; убедена съм, че всичките ще станат херцози. Как ще го наречеш?
— Ще го кръстя Томас.
— Томас, оцеляващият — казвам.
Тя в миг е обзета от любопитство.
— Защо го наричаш така? От какво ще трябва да оцелява?
Поглеждам красивото ѝ лице и за миг сякаш я виждам нарисувана на прозорец от цветно стъкло, в сенчеста зала, и сякаш тя се е отдалечила на цели години от мен.
— Не зная — казвам — Просто ми се струва, че той ще предприеме дълго пътуване и ще преживее много опасности.
— Е, тогава, в какъв ден ще дойде на бял свят според теб? — пита тя нетърпеливо.
Усмихвам се.
— В четвъртък, разбира се — отвръщам, и цитирам старата поговорка: „Родените в четвъртък издигат се високо във света.“
Тя се развеселява.
— Какво бях аз?
— Дете, родено в понеделник. „В понеделник се раждат хора с красиви лица.“
Тя се засмива.
— О, почитаема майко, приличам на тиква!
— Така е — казвам. — Но само до четвъртък.
Оказвам се права и в двете пресмятания, макар че не го изтъквам пред лейди Грей, тъй като не би било добре тя да се превърне в мой враг. Бебето е момче, ражда се в четвъртък, и моята Елизабет настоява да го кръсти Томас. Изчаквам, докато се възстанови, лично я отвеждам да се пречисти в църква, и след като тя вече се е съвзела, бебето се храни добре, а съпругът ѝ е престанал да идва при мен по десет пъти всеки ден, за да ме пита дали съм сигурна, че всичко е наред, заминавам за Графтън да видя другите си деца, и им казвам убедено, че баща им служи смело на своя крал, както винаги, че ще се прибере вкъщи при нас веднага щом може, както прави винаги, че баща им многократно се е заклевал никога да не ни изоставя, винаги да се връща у дома при мен.
Оттеглям се за раждането през декември, и в нощта преди бебето да се роди, сънувам рицар, смел и дързък като моя съпруг, сър Ричард, сред прегорели от слънце, горещи, кафяви земи, потрепващо знаме сред прежурящо слънце — и един мъж, който не се страхува от нищо. Когато се ражда, той е просто едно миниатюрно плачещо бебе и аз го държа в обятията си и се питам какъв ще бъде. Кръщавам го Едуард, мислейки си за малкия принц, и се чувствам убедена, че ще има късмет.
Замъкът Хартфорт
Пролетта на 1456 г.
Ричард не се прибира у дома, макар че му пиша от притихналия и изпълнен със страхове двор, за да му съобщя, че отново е баща, а вече и дядо. Напомням му, че Антъни трябва да бъде изпратен да служи на някой велик лорд, но как да преценя кой да бъде — в този нов свят, който отново се управлява от Йорк? Дори не знам дали получава писмото; аз със сигурност не получавам отговор.
Гарнизонът и градът Кале са в междуособна война, там не посрещат новоназначения градоначалник, победоносния млад граф Уорик, по-радушно, отколкото предишния — неговия съюзник, херцогът на Йорк. Предполагам — и това предположение ме изпълва с боязън — че Ричард възпира съюзниците на Йорк да влязат в крепостта, и удържа града за Ланкастър. Отчаяна надежда, самотен пост. Предполагам, че той не губи вяра в Ланкастър и смята, че най-добрият начин да служи на безмълвния крал е да удържи Кале. По време на коледните празненства и зимните месеци не получавам никакви новини за него, разбирам само, че е жив, и че от гарнизона са съобщили, че никога няма да допуснат граф Уорик в крепостта, която е вярна на човека, когото той уби: мъртвият лорд Съмърсет.
Чак през пролетта положението започва да се подобрява.
— Кралят е по-добре — съобщава ми Маргарет.
Поглеждам я със съмнение:
— Говори по-добре от преди — съгласявам се. — Но още не е на себе си.
Тя стисва зъби.
— Жакета, той може би никога няма да е същият като преди. Раната му зарасна, той може да говори ясно, може да ходи, без да се препъва. Може да мине за крал. Отдалече може да изглежда внушително. Това трябва да е достатъчно за мен.
— За да направите какво?
— За да го отведа обратно в Лондон, да го покажа на съвета, и отново да завзема властта от Йоркския херцог.
— Той е крал само привидно — предупреждавам я. — Крал като кукла на конци.
— Тогава аз ще съм тази, която ще дърпа конците — зарича се тя. — А не Йоркският херцог. Докато сме тук и допускаме да живеем в условия на протекторат, Йоркският херцог заема всички постове, всички васални имоти, всички данъци и всички облаги. Той ще оголи страната, и в крайна сметка ние ще останем без нищо. Трябва да поставя краля обратно на трона, а Йорк — обратно на мястото му. Трябва да спася наследството на сина си за времето, когато той ще навърши пълнолетие и ще може да води сам битките си.