Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Лилия усещаше ума на Гол с крайчеца на сетивата си. Двамата с Ротан се намираха в стаята на малка къща, собственост на някакъв приятел на магьосника. Доста приятна къща, съдейки по впечатленията, които улавяше у Гол. Умът му бе непрекъснато отворен за нейния и тя лесно забравяше, че той не може да вижда в нейния и тя трябва се обърне специално към него, за да могат да общуват.
Когато излезе от уличката, Лилия се поколеба, надушвайки вонята във въздуха. Тя се огледа и стомахът й се сви от притеснение. От всички страни се простираха доковете.
Водачът й забеляза, че е спряла и нетърпеливо й махна. Лилия си пое дълбоко дъх и тръгна след него по дългия кей. Двамата си проправяха път между натрупаните стоки и суетящите се докери. От двете й страни леко се поклащаха кораби. Когато водачът я поведе по кея, тя оформи въпрос в съзнанието си.
— Гол! Ами ако ми каже да се кача на кораб?
След кратка пауза Гол отговори:
— Ротан каза, че ще си помисли.
След като подминаха четири кораба, водачът спря пред дъска, която водеше към един морски съд и й го посочи. Тя погледна към кораба. Екипажът му я гледаше очаквателно.
— Изглеждат готови да отплават. Какво да правя?
— Качи се на борда. Може да имаш само една възможност да спасиш Аний — отвърна Гол.
Което беше по-добре от никаква възможност. Тя си пое дълбоко дъх, изпусна го и тръгна по дъската. Никой не й проговори. Щом се качи на палубата, екипажът се захвана за работа.
„Как ще ме последва Ротан? Гилдията има ли кораб? Дали ще може да го използва, без да съобщи на Висшите магове какво правя?“
Тя тръгна по палубата, оглеждайки лицата на хората. Скелин не беше тук. Нито пък Лорандра. Нито Аний. Екипажът сигурно щеше да я отведе при Скелин — но колко далеч се намираше той? Едва ли беше в друга държава. Пътят дотам траеше три седмици.
Тя си представи как щеше да се почувства, ако бе сама млада прислужница, обградена от тези груби мъже. Лицата им обаче не бяха цинични, а студени. Те избягваха погледа й. Никой не й обръщаше внимание и всеки отстъпваше встрани, когато тя минаваше покрай него.
А това се случваше често. Палубата не беше много голяма. Не и на кораб, който бе предназначен за превоз на стоки, а не на хора. Тя се отдалечи на място, където нямаше да пречи на екипажа. Оттам наблюдаваше как корабът се отдалечава от кея, излиза от Пристанището и се отправя навътре в морето.
Палубата се разклати под краката й и на Лилия й се наложи да се хване за парапета. Наоколо се движеха други кораби, които плаваха нагоре или излизаха от река Тарали, но нейният кораб постепенно се отдалечаваше от тях. От всички с изключение на един, чиито платна бяха спуснати. Мъжът, който даваше заповедите — тя реши, че това е капитанът — посочи към него.
Лилия се взря в мъничките фигури на палубата на другия кораб. Постепенно започна да различава подробностите по-добре. Сред хората се забелязваха трима, които стояха в групичка до парапета. Скоро успя да види, че единият е мъж, а другите двама — жени. Първо разпозна Аний. Как нямаше да я разпознае? „Мога да я позная по сянката. По присъствието. — Сърцето й се сви. — Не трябва да обърквам нищо. Тя ще умре. Може би трябва да зарежа плана си и да изпълня нарежданията на Скелин. Но дали той наистина ще я пусне, ако го направя? Няма ли да я задържи и да ме принуди да остана и да го науча на всичко, което знам за магията?“
Тя се изпъна и погледна към другите двама. Корабите вече се намираха достатъчно близо един до друг, за да разпознае Лорандра. Което означаваше, че мъжът е синът й.
„Значи това е Скелин. — Беше висок като лан, но тъмен като лонмарец. — Но тъй като и двата народа са известни с почтеността и строгия си морал, едва ли мога да ги използвам за сравнение. Пък и той едва ли е най-добрият пример за народа си. Чудя се… Нужен ни беше чужденец, някой който е готов да наруши законите ни, за да ни покаже слабостите ни. Какво ли щяхме да научим за себе си, ако първите хора от Игра, които ни бяха посетили, бяха свестни и спазваха законите?“
Корабът забави ход и се обърна така, че двата морски съда да застанат един до друг. Разнесоха се звуците на обичайната корабна дейност — спускането на котва, свиването на платна — но тя не можеше да откъсне очи от тримата души на кораба. Намираха се само на двайсетина крачки от нея.