Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Наоколо не би имало Потомци, които да я защитят, докато се опитва да спаси баща си — довърши Орион. После поклати глава, когато забеляза пролука в логиката им. — Но Автомедонт е можел да направи това всеки момент през изминалите няколко месеца. Тя слизаше всяка нощ, и никой не я пазеше. Защо да чака?
— Ами — каза Лукас, като извърна смутено поглед. — Почти винаги съм бил с нея нощем, обикновено на покрива й. Но никой, дори и Автомедонт, не би могъл да ме види.
— Как е възможно да знаеш това?
— Аз съм Повелител на сенките. И освен това мога да ставам невидим. — Очите на Орион се разшириха. Лукас продължи нетърпеливо, преди да успеят да се отклонят от темата: — Но не става дума за това. Автомедонт е трябвало да изчака Хелън да завърши задачата си в Подземния свят, преди да я залови. Тантал не би посмял да предприеме ход срещу Хелън преди това.
— Но защо да я пленява сега? Тантал знае за мен, а вероятно и за дузината други Скитници. Не може да се надява да завладее Атлантида, освен ако не убие всички ни. Смяташ ли, че има намерение да започне с Хелън?
Светът се наклони върху оста си за момент, докато Лукас обмисляше чутото. Ами ако Хелън вече беше мъртва? Възможно ли беше половината му сърце да умре, без той да го почувства? Лукас пъхна ръка в джоба си и напипа последния обол с мак, останал на света, като го разтри между палеца и показалеца си. Вече знаеше какво ще направи, ако Хелън умре.
— Не знам — прошепна той, прогонвайки тази мисъл засега. Вдигна напрегнато поглед към Орион. — Прав си. Няма логика Тантал да я отвлича сега, но помни, че вероятно вече не той командва парада. Новият господар на Автомедонт сигурно е искал и Фуриите да бъдат отстранени, преди да нареди залавянето на Хелън. Независимо защо Автомедонт е чакал, мога да си представя само едно място, на което някой би бил физически способен да държи Хелън в плен.
— Постоянно съществуващ портал. Моят портал е най-близкият и ме проследиха дотам по-рано тази вечер — каза Орион печално, сякаш му идваше да се нарита. Тръгна на запад. — Искаш ли да чакаш семейството си тук, докато аз я търся?
Лукас се ухили на Орион, без да си прави труда да отговори на въпроса.
Знаеше, че правилната постъпка би била да се свърже с Хектор и да организира схватка „трима срещу един“ срещу много по-силния мирмидонец, но нямаше начин да успее да се застави да остане неподвижен достатъчно дълго, за да се справи с това. Втурна се след Орион и половин миг по-късно бяха в периферията на острова.
— О, Господи, Мат! Трябва да дойдеш тук — изхриптя Зак в телефона. Дишането му беше неравномерно и слушалката непрекъснато се удряше в брадичката му, сякаш тичаше или вървеше бързо. — Той е хванал Хелън и ще я нарани!
— Чакай. Къде е това „тук“! — прекъсна го Мат. Трескаво махна с ръка към Хектор, Палас, Кастор — всички, които в момента стояха в кухнята на семейство Делос, опитвайки се да открият къде Автомедонт можеше да е завел Хелън. Зак продължаваше да говори, думите се изливаха наведнъж от устата му, като жълтък, изсипващ се от спукано яйце.
— Трябваше да се обадя на Лукас и на онзи Орион — заекна Зак. — Точно това се предполага да направя в този момент, това е, което винаги се е предполагало да направя, и ще го направя, защото не го ли сторя, той ще ме убие, но знам, че това е планът му, така че не мога да го последвам изцяло, нали така? Сметнах, че ако ви кажа, ще можем да измислим нещо.
— По-бавно! Какво имаш предвид под „план“?
— Планът за започването на войната! Той има нужда и от трима им, за да го направи!
17
Бузата на Хелън беше гореща — изгарящо гореща. Останалата част от тялото й обаче замръзваше — осъзна тя, докато си проправяше път с нокти нагоре от тъмнината, която я дърпаше, и се връщаше отново в съзнание. Беше й по-студено от когато и да било преди, а нещо наблизо до нея миришеше ужасно на ръжда и гнилоч.
— Ето я, дошла е да си поиграе! Още двама и после — бум! — припяваше примамлив глас. — Хубавохубавохубаво полубожество.