Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Това е добре — каза той. Знаеше, че няма нужда да казва нищо повече! Действително, Милдред живееше в отдалечена област, но в страната и в столицата не се случваха много неща, за които да не знае. Тя принадлежеше към най-видния протестантски род в страната: произхождаше от забележително интелектуалната протестантска фамилия Чийк, и от едното фамилно имение до другото постоянно пътуваха писма с новини, мнения и теологични коментари.
— Всичко наред ли е тук? — попита той. — Бих дал цяло кралско богатство да остана и да видя строителите.
— Ще ти струва ли цяло кралско богатство да закъснееш с пристигането си в Шотландия? — попита тя прозорливо.
— Да — каза той. — Заел съм се с велики дела, съпруго моя.
— Ще спечелим ли? — попита тя без увъртане.
Сесил направи пауза, преди да отговори.
— Иска ми се да можех да съм сигурен — каза той. — Но има твърде много играчи и няма как да знам какви карти държат. Сега имаме добри войници по границата, лорд Грей е надежден, а Томас Хауърд е яростен воин, както винаги. Но протестантските лордове са разнородна група, а Джон Нокс е сериозен проблем.
— Божи човек — каза тя остро.
— Определено се държи като озарен от божествено вдъхновение — каза той дяволито и я видя как се усмихва.
— Трябва да спрете французите?
— Или сме загубени — призна той. — Бих приел всеки съюзник.
Милдред му наля чаша вино и не каза нищо повече.
— Хубаво е, че си тук — отбеляза тя. — Когато всичко това свърши, може би ще можеш да се прибереш у дома?
— Може би — каза той. — Службата ми при нея не е лека.
На другата сутрин Сесил беше закусил и беше готов за тръгване призори. Съпругата му бе станала да го изпрати.
— Внимавай в Шотландия — каза тя, като го целуваше за сбогом. — Знам, че мошеници има и сред протестантите, както и сред папистите.
Стигнаха в Нюкасъл без закъснения, през първата седмица на юни, и Сесил намери Томас Хауърд с висок дух, уверен, че граничните замъци са добре укрепени, и решен, че няма да има мирни преговори за отстъпването на онова, което можеше да бъде спечелено с битка.
— Тук сме с армия — оплака се той на Сесил. — Защо да водим армия, ако само ще сключим мир?
— Тя смята, че Лийт никога няма да падне — каза прозорливо Сесил. — Смята, че французите ще спечелят тази битка.
— Можем да ги победим! — възкликна Норфолк. — Можем да ги победим, а после да започнем преговори за мир. Те могат да ни молят за мирен договор, когато бъдат победени.
Сесил се залови с продължителния процес на преговорите за мир с френския пратеник, мосю Рандан. Томас Хауърд веднага дръпна Сесил настрана, за да възрази срещу френския антураж.
— Сесил, половината така наречени придворни в свитата му са инженери — каза той. — Не искам да огледат разположението ни и да проучат стените на крепостта тук и в Единбург. Ако им дадете свобода на действие, ще видят всичко, което направих тук. Другата половина са шпиони. Когато отпътуват за Единбург и Лийт, ще се срещнат с агентите си и донесените от тях новини ще стигнат право до Франция. Рандан трябва да преговаря по собствено усмотрение, не може през ден да препуска до кралицата регентка в Лийт и обратно, виждайки Бог знае какво и разговаряйки Бог знае с кого.
Но мосю Рандан беше упорит. Той държеше да приема указния лично от Мари дьо Гиз, и не можеше да отправя предложения за мир, нито да отговори на английските предложения, без да говори с нея. Трябваше да отиде в Единбург, и трябваше да получи документ за безопасно преминаване през обсадните линии в замъка Лийт.
— Със същия успех можем да му начертаем карта — каза Томас Хауърд раздразнено. — И да го поканим да се отбие във всяка проклета папистка къща по пътя.
— Той трябва да види господарката си — отбеляза разумно Сесил. — Трябва да й представи нашите предложения.
— Да, и именно тя представлява най-голяма опасност за нас — заяви Томас Хауърд. — Той не е нищо повече от неин говорител. Тя е много умела в политиката. Ще остане свряна в онзи замък цяла вечност, ако може, и ще попречи на разговорите ни с французите. Ще застане между нас и тях. Ако оставим Рандан да говори с нея, тя ще му нареди да поиска едно нещо, а после — друго, ще се съгласи, а след това ще оттегли съгласието си, ще ни държи тук до есента, а после времето ще ни провали.