Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Тя му протегна ръката си за целувка. Кожата около ноктите беше напълно разранена от чоплене; когато целуна пръстите й, почувства как накъсаните кожички бодат устните му.
— Дано Бог дари на ваша светлост покой на духа — каза той тихо. — Ще ви служа в Нюкасъл, както съм готов да ви служа и тук. И вие също имайте вяра в мен.
Конете и голямата свита на Сесил от войници, слуги и стражи бяха строени пред вратите на двореца, а самата кралица и придворните се бяха събрали да го изпратят. Сякаш тя даваше знак на него и на всички останали, които щяха да следят внимателно, че не го отпраща набързо и с неприязън на север, за да го отстрани, а го изпровожда тържествено с блясък и величие, и че липсата му ще се усеща болезнено.
Той коленичи пред нея на каменното стъпало.
— Исках да говоря с вас, преди да замина — каза той, с много нисък глас. — Когато дойдох в приемната ви снощи, казаха, че сте се оттеглили и не мога да се срещна с вас.
— Бях уморена — каза тя уклончиво.
— Става въпрос за сеченето на монети. Важно е.
Тя кимна и той се изправи на крака, хвана я под ръка и тръгнаха заедно надолу по стълбите на двореца, така че да не ги чува неговата чакаща свита.
— Необходимо е да вдигнем стойността на валутата на кралството — каза Сесил тихо. — Но това трябва да се направи в пълна тайна, иначе всяка бабичка в страната ще започне да се освобождава от старите монети, знаейки, че ще са безполезни при новата стойност.
— Мислех, че е невъзможно да си го позволим — каза Елизабет.
— Не можем да си позволим да не го направим — каза Сесил. — Трябва да се направи. Намерих начин да вземем злато на заем. Ще изсечем нови монети и с един ход, светкавично, ще изземем старите, ще ги претеглим и ще ги заменим с нови.
Отначало Елизабет не разбра.
— Но тогава хората с големи запаси от монети няма да имат състоянието, което са смятали, че притежават.
— Да — каза Сесил. — Това ще навреди на хората с големи богатства, но не и на обикновените хора. Хората с големи богатства ще възроптаят, но обикновените хора ще ни обикнат. А хората с огромни богатства са също така и търговци и собственици на големи стада овце; и авантюристи: те ще получат добра цена за новите монети, когато търгуват и пътуват в чужбина. Няма да роптаят твърде високо.
— А кралската хазна? — попита тя, внезапно разтревожена за собственото си намаляло състояние.
— С това се занимава вашият съветник Армагил Уад — каза той. — Постепенно обръщате пари в злато, откакто се възкачихте на трона. Отново ще направим солидна валутата на тази страна, и ще нарекат това време „златен век“.
Щом чу тези думи, Елизабет се усмихна, както той знаеше, че ще стане.
— Но това трябва да бъде пълна тайна — каза той. — Ако кажете и на един човек — „а ние и двамата знаем кой ще бъде този човек“ — той ще започне спекулация с валута, и това ще предупреди всички, които го наблюдават. Всичките му приятели също ще започнат да спекулират, ще му подражават, дори ако той не ги предупреди, а съперниците му ще поискат да узнаят защо, и също ще започнат да спекулират. Това трябва да бъде пълна тайна, иначе не можем да го направим.
Тя кимна.
— Ако му кажете, с вас ще е свършено.
Тя не хвърли поглед обратно нагоре към стъпалата, където стоеше Дъдли: очите й останаха приковани върху Сесил.
— Можете ли да опазите такава тайна? — попита той.
Тъмните й очи на Болейн му хвърлиха бляскав поглед, изпълнен с цялата циничност на прадедите й — търговци.
— О, Спирит, тъкмо вие от всички хора на света знаете, че мога.
Той се поклони, целуна й ръка и се обърна да възседне коня си.
— Кога ще го направим? — попита го тя.
— През септември — каза той. — Тази година. Молете се богу тогава да имаме и мир.
Лятото на 1560
На Сесил и свитата му им трябваше една седмица да стигнат от Лондон до Нюкасъл, като през повечето време яздеха по големия път на север в чудесното време на ранното лято. Той прекара една нощ в Бърли, новия му, красив наполовина завършен дворец. Съпругата му Милдред го посрещна с обичайното си спокойно и приветливо държание, а двете му деца бяха добре.
— Имаме ли много монети? — попита я той по време на вечерята.
— Не — каза тя. — Когато кралицата се възкачи на престола, ти ми каза, че не бива да спестяваме монети, а е лесно да се разбере, че оттогава насам положението се е влошило още повече. Държа на съхранение колкото е възможно по-малко. Прибирам рентата под формата на продукти и стоки винаги, когато мога, парите са толкова ненадеждни.