Любовникът на девицата

— Болна ли си, любов моя? — попита той нежно.

Около очите й имаше такива тъмни сенки, че тя приличаше на победен състезател в юмручен бой.

— Просто уморена — каза тя. Дори устните й бяха бледи.

— Ето, изпийте това — предложи Кат Ашли, като тикна чаша греяна медовина в ръката й.

— Някакви вести от Сесил?

— Все още никакви. Страхувам се, че ще опитат отново да щурмуват замъка, чичо ми е толкова припрян, а лорд Грей — толкова решителен. Исках Сесил да ми обещае прекратяване на боевете, докато френският пълномощник е на север, но той каза, че трябва да поддържаме заплахата… — тя млъкна насред изречението, със свито от тревога гърло.

— Прав е — каза Томас Пари тихо.

Робърт стисна ръката й.

— Пий го, докато е топло — каза той. — Продължавай, Елизабет.

— По-лошо е — каза тя, като отпи покорно една глътка. — Нямаме пари. Не мога да плащам на войските, ако останат на бойното поле още дори седмица. И какво ще стане тогава? Ако вдигнат метеж, с нас е свършено; ако се опитат да тръгнат сами към дома без пари в джобовете, ще плячкосват от границата до Лондон. А после французите ще влязат свободно зад тях.

Тя отново млъкна рязко.

— О, Робърт, всичко се обърка така ужасно. Съсипах всичко, което ми беше оставено. Дори моята полусестра Мери не провали очакванията на тази страна така, както го сторих аз.

— Тихо — каза той, като взе ръката й и я притисна към сърцето си. — Нищо от това не е вярно. Ако имаш нужда от пари, аз ще ги събера за теб, има заемодатели, към които можем да се обърнем, обещавам ти. Ще платим на войските, а Хауърд и Грей няма да атакуват, ако нямат шанс да спечелят. Ако искаш, ще замина на север и ще огледам вместо теб, ще видя какво става.

Тя стисна на мига ръката му.

— Не ме оставяй — каза. — Непоносимо ми е да чакам, когато не си до мен. Не ме оставяй, Робърт, не мога да живея без теб.

— Любов моя — каза той тихо. — Аз съм на твое разположение. Ще замина, или ще остана — както желаеш. И винаги ще те обичам.

Тя леко повдигна глава над златната чаша и му се усмихна бегло.

— Е то — каза той. — Така е по-добре. А след малко трябва да отидеш и да си облечеш една хубава рокля, и ще те изведа на езда.

Тя поклати глава.

— Не мога да яздя, ръцете ми са твърде възпалени.

Тя протегна ръце да му покаже. Кожичките навсякъде около ноктите бяха зачервени и кървящи, а кокалчетата бяха подути и подпухнали. Робърт взе наранените ръце в своите и се огледа наоколо към Кат Ашли.

— Тя трябва да почива — каза Кат. — И да не се тревожи така. Тревогата я разяжда.

— Е, измий си ръцете и ги намажи с помада, любов моя — каза Робърт, скривайки потреса си. — А после си облечи една хубава рокля и ела да седнеш с мен до огъня, ще послушаме музика и ти можеш да си починеш, а аз ще ти разказвам за конете си.

Тя се усмихна, като дете, на което обещават лакомство.