Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Да — каза. — А ако пристигне съобщение от Шотландия…
Робърт вдигна ръка.
— Нито дума за Шотландия. Ако има новини, ще ни ги донесат възможно най-бързо. Трябва да усвоим изкуството да чакаме търпеливо. Хайде, Елизабет, ти знаеш всичко за чакането. Виждал съм те как умееш да чакаш. Трябва да чакаш новините така, както чакаше короната. От всички жени на света ти умееш да чакаш най-елегантно.
При тези думи тя се изкиска и цялото й лице светна.
— Е то това вече е вярно — съгласи се Томас Пари. — Тя още от момиче умееше да си стои кротко и да преценява кога е подходящият момент.
— Добре — каза Дъдли. — Сега вървете да се облечете, и побързайте.
Елизабет му се подчини, сякаш беше неин съпруг в правото си да й нарежда, а тя никога не бе ставала кралица на Англия. Придворните й дами минаха покрай него със сведени очи — всички, освен Летиша Нолис, която му направи нисък реверанс, докато минаваше: дълбок реверанс, какъвто е уместно една млада придворна дама да направи на един бъдещ крал. На Летиша не й убягваха много неща, когато ставаше дума за лорд Робърт.
„Нюкасъл,
7 юни 1560
1. Платеното убийство е неприемлив инструмент за държавно управление, но има случаи, когато е добре да се обмисли такава възможност.
2. Например когато смъртта на един човек може да допринесе за спасението на много животи.
3. Смъртта на един враг може да бъде от полза за много приятели.
4. В случай, когато става въпрос за крал или кралица, смърт, която изглежда случайна, е по-добра, отколкото едно поражение на този крал или кралица, което може да насърчи други да помислят за бунт в бъдеще.
5. Във всеки случай, тя е възрастна и в лошо здраве. За нея смъртта ще бъде освобождение.
6. Бих ви посъветвал да не обсъждате това с никого. Не в необходимо да отговаряте на това писмо.“
Сесил изпрати писмото неподписано и незапечатано по специален пратеник, който да го връчи лично на кралицата. Нямаше нужда да чака за отговор: знаеше, че Елизабет е готова да обремени гъвкавата си съвест с всякакво престъпление, за да върне армията си у дома.
Целият двор, целият свят чакаше новини от Шотландия, и въпреки това те пристигаха само откъслечно, без да разкриват нищо важно. Писмата на Сесил, които винаги пристигаха след поне три дни път, съобщаваха на Елизабет, че той и френският дипломатически пратеник се готвят да заминат заедно за Единбург веднага щом успеят да уговорят подробностите, свързани със свитата на французите. Сесил писа, че се надява на споразумение веднага щом мосю Рандан, френският представител, изпратен да преговаря за мир, успее да получи указания от Мари дьо Гиз. Знаел, че Елизабет сигурно се тревожи за войниците и за запасите, за забавеното им заплащане, и за условията, при които се намират, но щял да докладва за всичко това, след като се срещнел с лорд Грей в Единбург. Трябвало да почака за новини.
На всички щеше да им се наложи да почакат.
— Робърт, не мога да понеса това сама — прошепна му Елизабет. — Започвам да падам духом. Чувствам как рухвам.
Той се разхождаше с нея в дългата галерия покрай портретите на баща й и дядо й, и останалите велики монарси на Европа. Портретът на Мари дьо Гиз гледаше гневно надолу към тях. Елизабет го беше оставила на почетно място с надеждата да заблуди французите относно чувствата си към кралицата регентка, която беше донесла толкова много беди на кралството и толкова опасност на Елизабет.
— Не е нужно да го понасяш сама. Имаш мен.
Тя спря на място и сграбчи ръката му.
— Кълнеш ли се? Че никога няма да ме оставиш?
— Знаеш колко много те обичам.
Тя се изсмя рязко.
— Любов! Видях баща си да обича братовчедка ми до отчаяние, а след това — да дава заповед за нейната екзекуция. Томас Сиймор се кълнеше, че ме обича, а аз го оставих да отиде на смърт и не си помръднах и пръста да го спася. Дойдоха и ме попитаха какво мисля за него, и аз не казах нищо в негова полза. Нито думичка. Предадох напълно любовта си към него. Нужно ми е нещо повече от едно обещание за любов, Робърт. Нямам основание да вярвам на сладки обещания.
Той спря за миг.
— Ако бях свободен, щях да се оженя за теб още днес.
— Но ти не си! — изкрещя тя. — Отново и отново стигаме до това. Казваш, че ме обичаш и че би се оженил за мен, но не можеш, и затова аз съм сама и трябва да остана сама, а на мен вече ми е непоносимо да бъда сама.
— Почакай — каза той, като мислеше ожесточено. — Има начин. Има. Бих могъл да ти докажа любовта си. Можем да се сгодим. Можем да направим годеж de futuro.7
7
„За в бъдеще“, в случая — вероятно „с обещание за бъдеща женитба“. — Бел.прев.