Любовникът на девицата

Елизабет се обърна към братовчедка си, със светнало от радост лице.

— Ще станете ли свидетели на годежа ни? — попита я тя.

— Годеж? — повтори сър Франсис, като погледна сър Робърт.

— Годеж de futuro, обещание да обявим публично брака си по-късно — каза сър Робърт. — Това е най-съкровеното желание на кралицата, а също и моето.

— Ами съпругата ви? — обърна се шепнешком сър Франсис към сър Робърт.

— Тя ще получи щедро обезщетение — отвърна той. — Но искаме да направим това сега. Ще ни бъдете ли свидетели, или не?

Катерина и съпругът й се спогледаха.

— Това е обвързваща клетва — каза Катерина неуверено. Погледна съпруга си за напътствия.

— Ще ви бъдем свидетели — каза той, а после той и Катерина мълчаливо застанаха от двете страни на кралицата и нейния любовник, докато двамата се обръщаха към олтара.

Папистките свещници и разпятието на Елизабет проблясваха на светлината от пламъците на дузина свещи. Елизабет коленичи, с приковани в разпятието очи, а Робърт коленичи до нея.

Тя се обърна да го погледне в лицето.

— С този пръстен аз ви се обричам — каза тя. Свали от безименния си пръст пръстена с печат, с розата на Тюдорите, и му го подаде.

Той го взе и го пробва на малкия си пръст. За тяхна радост пръстенът се плъзна върху пръста му, сякаш беше направен за него. Той свали собствения си пръстен, с който подпечатваше писмата си, бащиния си пръстен с боздугана и мечката — гербът на фамилията Дъдли.

— С този пръстен аз ви приемам — каза той. — От днес и от сега нататък аз съм ваш годеник.

Елизабет взе пръстена му и го плъзна върху безименния пръст на лявата си ръка. Ставаше й идеално.

— От днес и от този ден нататък аз съм ваша годеница — прошепна тя. — И ще бъда мила и весела както в постелята, тъй и на трапезата.

— И няма да обичам никоя освен вас до смъртта си — закле се той.

— Докато смъртта ни раздели — повтори тя.

Тъмните й очи блестяха от сълзи: когато се наведе напред и го целуна по устните, те преляха. Той щеше завинаги да запомни от този следобед топлината на устните й и соления вкус на сълзите й.

Тази нощ те пируваха и повикаха музиканти: танцуваха и бяха весели за първи път от много дни. Никой не знаеше защо Елизабет и Робърт внезапно се бяха изпълнили с такава радост: никой освен Катерина и Франсис Нолис, а те се бяха оттеглили в личните си покои. Въпреки доброто си настроение Елизабет каза, че искала да си легне рано; и докато го казваше, се изкиска.

Дворът покорно се оттегли, дамите придружиха кралицата до личните й покои, и започнаха да изпълняват традиционните изисквания за настаняването на кралицата в леглото: ритуалното пъхване на меча в леглото й, затоплянето на нощницата й, приготвянето на греяния ейл с подправки.

На вратата се потропа тихо. Елизабет кимна на Летиша да отвори.