Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
310 Става дума за италианския художник Ренато Гутузо. – Б. р.
311 „Войници“, „Сан Мартино дел Карсо“ (ит.). – Б. р.
312 „Моето сърце е най-изтерзаната земя“ (ит.) – последните два стиха от „Сан Мартино дел Карсо“. – Б. пр.
* * *
Няколко нощи по-късно отново плаках, но не от любов. Всъщност беше пак от любов. В пощенската ми кутия имаше съобщение от някой си Калаф, нотариус от Барселона, господин, когото изобщо не познавах – веднага си помислих за евентуални проблеми с продажбата на магазина, с бог знае какви семейни дела, защото винаги съм изпитвал недоверие към нотариусите, макар сега да изпълнявам ролята на нотариус по отношение на този живот, който все по-малко ми принадлежи. За какво говорех, а, да, нотариусът Калаф, непознат господин, който ме накара да чакам половин час без никакви обяснения в една много старомодна приемна. Влезе в старомодната приемна с трийсет минути закъснение, не се извини, не ме погледна в очите, поглади гъстата си бяла брадичка и поиска да му покажа личната си карта. Върна ми я с гримаса, която изтълкувах като израз на досада и разочарование.
– Госпожа Мария Долорс Карио се е разпоредила вие да получите част от наследството й.
Аз, наследник на Лола Чика? Била е милионерка, а цял живот е работила като прислужница, и то в семейство като моето? Боже мой.
– И какво е предполагаемото наследство?
Нотариусът ме погледна малко накриво, сигурен съм, че никак не му допадах, но в сърцето ми все още се таеше разочарованието от Париж, с онази фраза бях устроила живота си, Адриа, и вратата, която се затвори, та не ми пукаше какво може да си помисли за мен цялата нотариална колегия. Нотариусът отново поглади брадичката си, поклати глава и прочете завещанието с подчертано носов глас.
– Картина от някой си Модест Уржел, датирана хиляда осемстотин деветдесет и девета година.
Лола Чика, по-голям инат си от мен.
* * *
След като бяха уредени формалностите и бяха платени данъците, Адриа отново окачи картината от този някой си Уржел, картината с манастира „Санта Мария де Жери“, на стената, която не беше пожелал да покрие нито с друга картина, нито с някоя лавица. Светлината на залязващото слънце пак я осветяваше с лека тъга откъм Треспуй. Адриа дръпна един стол от масата в столовата и седна. Дълго седя, загледан в картината, сякаш искаше да усети бавното движение на слънцето. Когато то отново се върна пред манастира „Санта Мария де Жери“, избухна в плач.
33
Университетът, лекциите, възможността да прочетеш целия живот, превърнат в текст... Голямата радост да открие някоя необичайна книга в домашната библиотека. Не му тежеше самотата, защото цялото му време беше запълнено. Двете му публикувани книги бяха остро разкритикувани от малкото си читатели. За втората книга се появи язвителен коментар в El Correo Catalán, Адриа го изряза и го прибра в папка. Гордееше се, че е предизвикал силни емоции. Във всеки случай наблюдаваше всичко равнодушно, защото друго му причиняваше истинска болка, а и знаеше, че още не е подострил добре перото си. От време на време свирех на моята обична сториони, най-вече за да не заглъхне гласът й, а и за да разбера какви премеждия бяха оставили белези по кожата й. Понякога даже се връщах към упражненията за техника на Трульолс и чувствах, че тя мъничко ми липсва. Какво ли се е случило с всичко и с всички. Какво ли се е случило с Трульолс...
– Умря – му каза един ден Бернат, нали сега отново се виждаха от време на време. – Би трябвало да се ожениш – добави, сякаш беше дядо Ардевол, който уреждаше женитбите в Тона.
– Отдавна ли е умряла?
– Не е хубаво да си сам.
– Много съм си добре сам. По цял ден си чета и уча. Свиря на цигулка и на пиано. От време на време си купувам някой деликатес, сирене, гъши пастет и вино от магазина на Муриа. Какво повече да искам? Лола Чика се занимава с бита.
– Катерина.
– Да, Катерина.
– Страхотно.
– Точно това исках да правя.
– А чукането?
Зарежи чукането. Става дума за сърцето. Затова се беше влюбил до полуда, завинаги, в двайсет и три студентки и две колежки от катедрата, но нямаше успех, защото... е, с изключение на Лаура, която, както и да е...
– От какво умря Трульолс?
Бернат стана и посочи шкафа. Адриа махна с ръка, сиреч, както искаш. Бернат изсвири един лудешки чардаш, който накара и ръкописите да затанцуват, а после един нежен валс, малко сладникав, но много добре изпълнен.
– Звучи великолепно – възхити се Адриа. Взе Виал малко ревниво: – Някой път, когато ще свириш камерна музика, може да ми го поискаш.