Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Кажи, Карсън.
– Хау. И аз искам да говоря.
– Казвайте.
– Имаме проблем – казаха двамата едновременно.
– Какъв?
– Не се ли досещаш?
– Не искам да се досещам.
– Знаеш ли колко си похарчил за ръкописи през последните години?
– Обичам Сара, а тя си отиде, защото майките я излъгаха.
– Тук вече нищо не можеш да направиш. Тя е устроила живота си.
– Още едно уиски, моля. Двойно.
– Знаеш ли колко си похарчил?
– Не.
Чу се бръмченето на канцеларска сметачна машина. Не знам кой я беше включил: храбрият вожд арапахо, или навъсеният каубой. След няколко секунди мълчание ми съобщиха скандалната сума, която...
– Добре, съгласен съм, няма повече така да правя. Край. Доволни ли сте?
– Вижте, професоре – каза Морал един ден. – Ницше.
– Ницше?
– Пет страници от Die Geburt der Tragödie. Всъщност не знам какво значи това.
– Раждането на трагедията.
– Така си и мислех – Морал, с клечка за зъби в устата, защото преди малко е обядвал.
Вместо да се замисля дали това заглавие не е пророческо, цял час разглеждах внимателно петте листа; накрая Адриа вдигна глава и възкликна ама откъде, по дяволите, ги вадите? За пръв път Морал отговори на въпроса.
– Връзки.
– Да, да. Връзки...
– Да. Връзки. Ако има купувачи, ръкописите никнат като гъби. Особено ако гарантираш автентичността на стоката, както правим ние.
– Кои сте тези „ние“?
– Интересува ли ви, или не?
– Колко?
– Толкова.
– Толкова?
– Толкова.
– Дявол да го вземе!
Но паренето, гъделът в пръстите и в ума.
– Ницше. Първите пет страници от Die Geburt der Tragödie, което ще рече краят на трагедията.
– Раждането.
– Именно това исках да кажа.
– Откъде се сдобивате с толкова първи страници?
– Целият ръкопис би бил непродаваем.
– Значи някой ги разкъсва на парчета, за да... – Ужасѐн: – А ако аз поискам повече? Ако поискам цялата книга?
– Първо трябва да чуете цената. Но мисля, че е по-добре да започнем с това, което е налице. Интересува ли ви?
– И още как!
– Знаете цената.
– Толкова без толкова.
– Не. Толкова.
– Тогава без толкова.
– Така може да се разберем.
– Хау.
– Не сега, по дяволите!
– Моля?
– Не, не, нещо си мърморя. Споразумяхме ли се?
Адриа Ардевол плати толкова без толкова, получи първите пет страници на Ницше и си тръгна обсебен от належащата нужда да говори отново с Морал, за да се сдобие с целия ръкопис, ако действително разполагаха с него. Реши, че сигурно е дошъл моментът да попита господин Сагрера колко пари му остават, за да разбере дали охкането и ахкането на Карсън и Черния орел бяха основателни. Но Сагрера ще му каже, че трябва да влага парите си: жалко е да ги държи в спестовната книжка.
– Не знам какво да правя с парите.
– Купувай апартаменти.
– Апартаменти?
– Да. И живопис. Искам да кажа картини.
– Ами... Аз купувам ръкописи.
– Какво е това?
Ще му покаже колекцията. Господин Сагрера ще я разгледа със сбърчен нос и след дълбок размисъл ще заключи, че това е много рисковано.
– Защо?
– Уязвими са. Може да ги изгризат мишките или онези сребристи насекоми.
– Нямам мишки. С безкрилите насекоми се занимава Лола Чика.
– Хау.
– Какво?
– Катерина.
– Да, благодаря.
– Настоявам: купувайки апартамент, купуваш нещо сигурно, на което никога няма да му падне цената.
Тъй като искаше да си спести подобни приказки, Адриа Ардевол не разговаря с господин Сагрера нито за апартаменти, нито за мишки. Нито за парите, похарчени за храна на безкрилите буболечки.
307 Теодор Адорно (1903–1969) – немски социолог, философ и музиколог. – Б. пр.
308 Георг Филип Телеман (1681–1767) – немски композитор и органист. – Б. р.
309 „Професия живот“ (ит.) – става дума за посмъртно издадената книга „Професия живот: дневник 1935–1950“ на италианския писател Чезаре Павезе. – Б. пр.