Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Обзе я паника и ръцете ѝ се свиха в юмруци. Сърцето ѝ биеше ускорено и Лийша имаше усещането, че гърдите ѝ са толкова стегнати, че не можеше да диша. Опита се да си поеме дъх, очите ѝ започнаха да се насълзяват, но тя преглътна риданията си. Тариса не биваше да я вижда такава.
Потърси носна кърпичка в джобовете си, но не откри. Тъкмо се канеше да вдигне подгъва към очите си, за да ги подсуши, когато иззад паравана се появи ръката на Тариса, стиснала чисто платче.
– Сълзите ще идват и ще си отиват, милейди – каза жената. – За предпочитане са пред повръщането.
Тя знае. Не се изненада и все пак мисълта за това я ужаси. Времето ѝ изтичаше. В известен смисъл дори вече беше късно.
– Последния път и от двете имаше в излишък – каза Лийша. – Моля те, донеси ми зелената рокля.
Нейните връзки се разпускаха по-лесно.
Днес нямаше среща на съвета и Тамос вече беше тръгнал към приемната си стая. След като беше посяла семето, Тариса продължи да бъбри за разни незначителни неща. Беше показала на Лийша, че е на разположение, ако иска да поговорят, но знаеше твърде добре мястото си, за да започне да я притиска. Тя и останалите прислужници сигурно бяха извън себе си от радост. Всички обичаха графа и бяха посрещнали Лийша с отворени обятия. Всички искаха наследник.
„Какво ли ще си помислят, когато открият, че детето е наследник на пустинния демон, а не на любимия им граф?“
Лийша излезе от двореца колкото се може по-бързо; искаше да се махне от любопитните очи на слугите. Тариса не беше изказала на глас подозренията си, но несъмнено слуховете избуяваха в стаите на прислугата.
Лазаретът също не беше кой знае колко по-сигурно място. Жените тук нямаше да я видят разсъблечена, както Тариса, но за сметка на това бяха по-опитни. Добрата билкарка беше обучавана да подозира, че всяка жена може да е бременна, и инстинктивно да търси признаците. Лийша влезе бързо в стаята си и затвори вратата. Седна зад писалището и зарови лице в шепите си.
„Създателю, какво ще правя?“
На вратата се почука и Лийша изруга приглушено. Искаше само миг почивка, толкова много ли беше?
Тя се протегна, пое си дълбоко дъх и блокира притесненията си.
– Влез.
В стаята се вмъкна Аманвах, следвана от Люси Мотовилка, чийто поглед се забиваше като нож в гърба на младата жрица.
Лийша едва се сдържа да не избухне в сълзи. Защо не беше някой каменен демон?
За щастие, двете жени бяха твърде погълнати от собствената си драма и дори не забелязаха как Лийша се опитва да запази самообладание. Те се запътиха към двата стола пред писалището и седнаха без покана. Люси беше свила упорито устни и вените на слепоочията ѝ пулсираха. Това бе достатъчно, за да докара главоболие на Лийша.
Аманвах беше по-спокойна, но Лийша веднага разбра, че това е преструвка. Жената изглеждаше готова да свали със замах воала си и да плюе.
– Трябва да говорим с вас, господарке.
Ноздрите на Лийша пламнаха. Аманвах се държеше почтително, но не можеше да скрие заповедния тон, с който изказваше молбите си, сякаш те бяха просто някаква формалност и със сигурност щяха да бъдат изпълнени.
– Преговорите ли не вървят добре? – попита тя, макар да знаеше отговора.
Спокойствието на Аманвах се пропука.
– Тя иска дворец. Дворец! За третата съпруга на чин, чието семейство са слуги на овчари.
– Ей! – извика Люси.
– Не бързай да съдиш хората по ниския им статус – рече Лийша. Точно тя бе предложила на Люси да иска дворец, след като бе проучила брачните закони на красиянците. – Каджи не се ли е родил в семейство на нисши берачи на плодове? Десетки негови съпруги са притежавали дворци.
– Каджи е Избавителят, докоснат от Еверам – рече Аманвах.
– Сама каза, че Роджър също е докоснат от Еверам – отбеляза Лийша.
Аманвах се поколеба.
– Той е...
– Освен това каза, че Кендал притежава част от дарбата му. Това не означава ли, че тя също е докосната?
Аманвах се облегна назад и скръсти отбранително ръце.
– Еверам докосва всички по някакъв начин. Не всеки получава дворец. Аз имам ли? Ами Сиквах? Ние сме от Кръвта на Избавителя. Трябва ли тази Кендал да бъде поставена над нас?
– Да, точно така – рече Люси. – Може би точно тя трябва да е дживах, Първа или както там се казва.