Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Тави се ориентира и тръгна в „поглъщащия мили“ бяг на легионите към разрушения холт, където бяха оставили таургите си. Другите тръгнаха по стъпките му.
— Какво беше това? — заядливо попита Тави. — Какво, кървави врани, си мислехте, когато го направихте?
В отговора на Кайтай отново се прокрадна насмешка.
— За какво говориш, алеранецо?
— Нападението! — избухна Тави. — Маскировката! Не беше нещо, което спешно сте измислили в последния момент.
— Разбира се, че не — съгласи се Кайтай. — Ловците на канимите са започнали да използват облекла от хитин шест месеца след инвазията. Няколко от тези облекла бяха на разположение. Ние просто ги използвахме.
Той се обърна и я погледна с раздразнение.
— Не това имам предвид и ти го знаеш! Защо не ми каза?
Зад Кайтай Макс се ухили.
— Нищо не може да се направи, ваше височество.
— И какво трябва да означава това?
— Оперативна сигурност — самодоволно каза Кайтай.
Тави примигна.
— Какво?
— Няма начин да излъжеш същество, което може да ти прочете мислите, алеранецо — каза Кайтай. — Единственият начин да бъдем сигурни, че тя няма да очаква атака, е, че ти самият не би могъл да очакваш такава атака.
— Ти… Ти, това… Значи… не можеш просто…
— Иначе защо толкова лесно бихме те оставили да се приближиш до кошера сам, без да обелим и дума колко глупава е идеята?
Тави се втренчи в нея безпомощно и едва не се самоуби, когато се спъна в стърчащ корен.
— Не изглеждай толкова изумен, алеранецо — каза Кайтай. — Не беше трудно да се предвиди каква стратегия ще избереш. Имаш нещо като история на успешни преговори с враговете си. Дори се сприятеляваш с тях — зелените й очи искряха. — И в някои случаи ставаш повече от близък приятел.
Тави поклати глава.
— Използвахте ме.
— Да.
— Използва ме — повтори Тави.
Усмивката й се разшири.
— И се получи. Ти си прекрасна дебнеща крава.
— Кон — поправи я уморено Тави. — Дебнещ кон.
Кайтай наклони глава встрани.
— Кой идиот би застрашил толкова добър кон?
И Макс, и Дуриас избухнаха в смях.
И тогава на десетина ярда от тях от малката горичка борове изскочи един ворд-каним и в движение се приготви за атака.
Невероятен по скорост и сила удар на Варг изпревари нападателя в средата на скока и, разсечен на две половини, вордът падна на кроача.
— Тавар — изръмжа Варг, гледайки предпазливо дърветата около тях. — Сега не е моментът.
Тави се загледа за миг във все още потръпващия ворд. После кимна на Варг и изсумтя в знак на съгласие.
— Но непременно ще се върнем към този разговор — каза той, гледайки възмутено към Кайтай.
Тя невъзмутимо се усмихна, без да каже нищо, след което те продължиха с измъкването от хаоса и анархията, които изцяло бяха погълнали кроача.
Глава 36
Амара се върна на робския пазар в същата нощ, още щом тъмнината обгърна окупирания град. На някои места магическите лампи все още горяха по улиците: единствените алерански огньове, които горяха, откакто за последен път бяха запалени от бившите жители на Церес. Щяха да светят още ден, най-много — два. За момента обаче те създаваха широки области със сянка, които улесняваха Амара да се движи, оставайки невидима.
Зеленикавата светлина на кроача в града осветяваше доста ярко близките сгради, така че Амара нямаше проблем да избегне различните парчета и остатъци в уличките, водещи към Робския пазар. Два пъти вордски пазачи минаваха покрай тях, носеха се с дългите си крака и се клатушкаха, докато вървяха, а полупрозрачният им хитин грееше отвътре с приглушената светлина на кълбовидните топки кроач, които те носеха някъде в корема си. Веднъж тя видя как едно от съществата започна да повръща парчета кроач и да ги разнася по перваза на прозореца, където восъчното вещество очевидно беше започнало да пуска корени и да расте. Технически погледнато, Церес все още беше обитаван от хора. Но вордът очевидно възнамеряваше да промени това.
Амара ускори крачка.
Тя влезе в града от друга посока, не от която й беше казала Рук.
Бившата ръководителка на Кървавите врани на Калар очевидно беше измислила начин да повлияе значително на концентрацията на Бренсис — млад мъж, сам в чужд свят, внезапно получил както физическо удоволствие, така и емоционален комфорт под формата на някой, когото познава, и едва ли е имал шанс да устои срещу манипулаторските умения на Рук. Но Амара не си правеше илюзии, хватката на Рук над Бренсис беше изтъкана от шепот от намеци и мрежа от хитрост. Ако някога осъзнае, че те са там, лесно ще ги отстрани — и ако го е направил, Рук вероятно вече е била принудена да издаде Амара.