Лудостта на владетелите [bg]

Смъртта на Каролина Матилда поне намалява вероятността от една неприятна политическа ситуация, в която биха могли да изпаднат Дания и Англия. След преврата датските политици отново се връщат към предишното си апатично състояние. Уолпол е доста прав като отбелязва, че нито вдовстващата „кралица Юлиана Мария, нито нейният син надминават по умствени способности своя крал“. (Walpole, Correspondence, VII, p. 374.) Първото нещо, което те правят, е да изпразнят държавната хазна, за да възнаградят своите привърженици. След това слагат край на реформите, въведени от Щруензее. Дания се връща към стария си начин на живот с цензурата върху печата и с останалите рестриктивни практики. Сред тях например са насилствената трудова повинност за селяните и прилагането на мъчения при правораздаването.

След събитията Кристиан на практика няма реална власт. Той живее в почти пълна изолация, като се поява само по символични поводи пред народа. Отстъпва под натиска на вдовстващата кралица и нейния син, но не е доволен от това, което те са извършили. Малко по-късно той сътворява няколко неумели наивистични портрета, сред които на Щруензее и на Брант, които малко чудновато определя като „eine feiner wilder Mann“ („един изтънчен дивак“), и твърди, че отговорността за тяхната смърт е изцяло на кралица Юлиана и принц Фредерик, а не по негова или на Кралския съвет воля. Той щял да ги спаси, стига да можел. („Ich hatte sie gerne beide gerettet“.) Той рисува и два малко двусмислени и сурови портрета на жена си, като нейният пол се познава само по обеците, а датата на смъртта ѝ е написана грешно. Кристиан, изглежда, не осъзнава напълно нито затворничеството, нито смъртта на своята съпруга. Веднъж той заповядва да приготвят конете, за да отиде да я посрещне. Между другото го извеждат на обществени места само когато е в период на частично просветление, когато държавните дела изискват да се появи в качеството си на легитимен суверен или когато трябва да узакони с подписа си правителствените решения.