Лудостта на владетелите [bg]

Беренсторф изразява пред Щруензее предположението, че ексцесиите на краля се дължат на неговата младежка възраст и с времето ще престанат, но Щруензее е по-добре запознат с нещата. Той съветва краля да се къпе със студена вода, но без успех. Изглежда, от време на време му е предписвал и опиум като успокоително средство. Щруензее придобива толкова голяма власт над съзнанието на своя господар, че Кристиан възлага именно на него да претърси спалнята му, за да не би в нея да се крие убиец. Но кръгът на враговете на Щруензее расте — не само сред придворните, но и сред тези, които просто му завиждат за властта, с която разполага, и които не са съгласни с проведените от него реформи в управлението на Дания.

Властта на Щруензее се крепи единствено на добрата воля на един все по-откачен принц, чието благоразумие и разюзданост кралицата и министрите се мъчат по обясними причини да прикриват. Поради екстравагантното поведение на краля те се опитват по всякакъв възможен начин да ограничат достъпа до него на хора, които биха се досетили за състоянието на неговата психика. С тези си действия обаче те дават козове в ръцете на своите критици, които са убедени, че най-близките до краля на практика са го поробили и са го превърнали в своя играчка. Носят се слухове, че Кристиан е дрогиран. Но ако Щруензее успява да запази истинското състояние на нещата в двора недостъпно за очите на външни хора, той не е в състояние да прикрие собствените си простъпки, за които скоро започва да се говори из всички владетелски дворове на Европа. Макар че Щруензее си има и втора любовница — мадам фон Галер, съпруга на генерал Петер фон Галер, с двадесет и седем години по-млада от него, кралицата е така обзета от страстта си към своя възлюбен, че предвид умственото състояние на своя съпруг, съвсем престава да спазва благоприличие.