Лудостта на владетелите [bg]

След внезапната смърт на баща си, незрелият млад принц получава възможността да превърне своите видения в реалност. Лудвиг е висок и излъчва невероятен чар. Носи дълга гъста и къдрава коса, спускаща се на симетрични букли, вероятно за да закрива прекомерно големите си уши. Над горната му устна се забелязват следи от мустаци, а очите му се изключително живи и изразителни. Неговият министър на правосъдието, Едвард Бомхард, казва малко след възкачването му на престола: „Той беше умствено надарен в най-висша степен, но съзнанието му бе напълно объркано.“ Бомхард си спомня: „Поразяваше ме това, че много пъти точно когато цялото му изражение и държание показваше пълното му задоволство, той внезапно ставаше на крака и като поглеждаше наоколо със сериозен и дори суров поглед, разкриваше нещо негативно от себе си, което беше в пълен контраст с младежкото очарование, което излъчваше само преди миг. В такива моменти си мислех дали в този млад човек не се развиват паралелно две противоположни същности. И това впечатление се загнезди у мен още след първия ми разговор с него. Дано даде Господ добрата му същност в крайна сметка да надделее.“ (Gottfried von Böhm, Ludwig ІІ. Berlin, 1924, pp. 16–18.) Министърът се оказва неволен свидетел на шизофреничната природа на Лудвиг II.

Бъдещето на баварската държава и на династията Вителсбах скоро правят въпроса за женитбата на Лудвиг твърде належащ. Младият крал се чувства добре в женска компания и се отнася с доверие към своите приятелки, особено към красивата австрийска императрица Елизабета187, която е склонен да смята за превъплъщение на своята любима героиня Мария Антоанета188. В продължение на шест години кралят има интимна връзка с актрисата Лили фон Бульовски, но през деветнадесетото столетие всеки крал трябва да се ожени за истинска принцеса. И така Лудвиг обявява годежа си със София, сестрата на императрица Елизабета. „О, колко хубаво ще бъде, когато ние двамата ще останем сами във възхитителния Хоеншвангау“ — пише на 25 август 1867 г., навръх двадесет и втория си рожден ден „орелът“, както Лудвиг нарича себе си, на своята „гълъбица“ София от орловото си гнездо — замъка „Хоеншвангау“.