![Лудостта на владетелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/0/ludostta-na-vladetelite-bg-download.jpg)
Лудостта на владетелите [bg]
- Автор: Грин Вивиан
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-055-9
- Переводчик: Илия Илиев
- Жанр: История
Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:
По онова време кралят все още е обзет от манията за перфектна физика и използва всички методи, за които се сети, за да заякне: мачка и удря тялото си, като го подлага на всевъзможни въздействия, за да го направи твърдо като мрамор и неуязвимо за удари с меч или за огнестрелно оръжие. Според него истинският мъж трябва с готовност да излага тялото си на физически мъчения, а даже и на изтезания. Затова кралят се упражнява в скок на височина и в бягане из градините на двореца по всяко време на денонощието; блъска ръцете и дори главата си в стените, докато се облее в кръв. Понякога разтрива корема си със сняг, лед или барут, а друг път допира горящи съчки до кожата си.
Развинтеното въображение на Кристиан взема опасни размери и той започва да търси наслада в един своеобразен калейдоскоп от фантасмагории, поставяйки акценти чрез прояви на реално или въображаемо насилие. Отдушник за агресивните си наклонности кралят намира в чупене на прозорците на собствения му дворец и в трошене на мебелите в официалните зали. На 20 юни 1771 г. граф Ранцау пише на Галер: „Тази сутрин кралят се разхождаше с младите си приятели. Тъй като в покоите му вече няма никакви мебели, той е принуден да посещава съседните стаи, които са все още обзаведени. Днес той обиколи всички стаи, в които бяхме настанени ние, като отваряше вратите и надникваше вътре. Всичко това завърши с откачането на два прозореца от пантите и хвърлянето им на двора. Да се чуди човек да плаче ли, или да се смее. Във всеки случай атмосферата по време на обяда беше заплашителна.“ Обстановката допълнително се усложнява от навика на краля да отлага началото на обяда с няколко часа и често внезапно да става от масата, преди той да е завършил. Прислугата е инструктирана да се опитва да удържа краля на стола. Във вандалските буйства на Кристиан му помага чернокожият паж Моранти — родом от датската колония в Голд Коуст, и неговата приятелка, с които един неделен ден той изхвърля мебелировката на една от стаите на двореца „Хиршолм“ от балкона. Едвам го удържат да не се нахвърли върху Моранти и върху кучето си Гурман, към което наистина е привързан, за да не ги метне и тях на двора. Младият монарх много обича да се бие с Моранти, да се търкаля с него по земята, да го удря и дере, защото самия той рядко яде бой, освен когато не пожелае това.
Тези мазохистични наклонности на монарха обясняват един странен случай с колегата на Щруензее, Брант, който обикновено се старае да угоди на краля с каквото може. Една вечер Брант седи на кралската трапеза и Кристиан внезапно се провиква заплашително: „Ще те пребия, графе, чу ли?“ Брант нищо не му отговаря, но след вечеря Щруензее и кралицата протестират остро пред краля, че обижда Брант, без да го е предизвикал. „Той е жалък страхливец — крещи Кристиан — и ще го накарам да се подчини на волята ми.“
По-късно вечерта Брант отива в кралските покои и извиква краля на дуел. Кристиан приема предизвикателството, но отхвърля предложенията за дуел с шпаги или пистолети, като избира боя с юмруци. Въпреки заканите му за наказание този път той получава повече, отколкото е очаквал. Брант така здраво го набива, че той се озовава на пода, превивайки се от болка и молейки за пощада. Придворният го „бие безмилостно, обижда го и го заплашва по най-груб начин; псува го, бори се с него и го накарва да се признае за победен. Накрая го оставя целия в рани и страшно уплашен“. (Reverdil, Memoires, p. 301.)
Насилието обаче по-често е източник за вдъхновение на кралското въображение. Кристиан разказва как тичал в амок из двореца с намерение да убие първия срещнат; обиждал хората около себе си като плюел по тях, удрял им шамари и дори ги замерял с чинии и ножове. Фантазира си също, че тича по улиците на града, чупи прозорци, убива случайни минувачи, обикаля публичните домове, сражава се със стражарите и се сдружава с най-големите непрокопсаници за извършване на какви ли не злодеяния. Понякога се събужда сутрин и заявява, че през нощта е убил шест-седем души. Вероятно спомняйки си за своята връзка с Катерина Гайтерс, кралят си измисля нова любовница, която нарича Де ла Роке. Според Кристиан тя е висока, добре сложена и силна, прилича повече на мъж, отколкото на жена, има големи ръце и обича разврата и пиенето. Кралят си въобразява как обикаля с нея из улиците на града, бие случайно срещнатите по пътя, на свой ред яде бой от тях и накрая се напива. Тъй като нощите му обикновено са безсънни, Кристиан може с часове да разказва за своите фантазии на тези, които имат желание да го слушат. Освен това се опитва да намери и други хора, които са на неговия акъл — „Comme-ca“, както се изразява той: артисти, войници, моряци и всякакви отрепки.