Лудостта на владетелите [bg]

Швейцарският му наставник Ревердил, който се завръща отново в двора, отначало го заварва с ясно съзнание и разсъдък, но след по-внимателно вглеждане установява, че умът му е много объркан. „Той ми каза, че аз съм Брант; след това се отплесна в някакво бързо и неадекватно бърборене, при което повтаряше няколко стиха от «Заир»182, която бяхме чели заедно преди четири години. После ми каза, че съм Дениз, а след това, че съм Латур; това бяха имената на френски артисти, които са били на служба при него. Най-накрая разбра кой съм всъщност.“

Ревердил споменава, че настроението на краля често и рязко се променя — от състояние на диво въодушевление до дълбока депресия. В един от моментите на превъзбуда Кристиан казва, че англичаните са го боготворели; той наистина си мисли, че като крал стои по-високо от всички останали монарси. След това настроението му се сменя и той започва да нарича себе си „der kleine Mann“183 и дори замисля да се самоубие. Веднъж, когато се разхожда с наставника си покрай езерото при двореца, кралят възкликва: „Но как да свърша със себе си, без това да предизвика скандал? И ако го направя, дали няма да се чувствам още по-нещастен? Дали да се удавя, или да си разбия главата в стената?“ Ревердил решава, че ще е най-добре да се опита да развесели монарха и му казва: „Направете, както мислите, че ще е най-добре.“ На следващия ден Кристиан предлага да се повозят с лодка из езерото. „Бих искал да се хвърля във водата — отбелязва той с тъга, — но след това бързо да ме извадят навън“ добавя на немски (защото обикновено разговаря на френски с наставника си). „Ich bin confus“ („Объркан съм“); „Es rappelt bei mir“ („Главата ми бучи“); „Er ist ganz übergeschnappt“ („Чувствам се не на себе си“). Когато Ревердил по негова молба започва да му чете, кралят не е в състояние да се съсредоточи и стои срещу него, гледа го втренчено и мърмори: „Дали Щруензее е cicisbeo184 на кралицата? Дали кралят на Прусия спи с Матилда? Или пък с Щруензее?“ (Reverdil, Memoires, pp. 255–259.)