Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Лудостта на владетелите [bg]
Лудостта на владетелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лудостта на владетелите [bg]

Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:

Под проницателния поглед и умелото перо на утвърдения британски историк Вивиан Грийн на страниците на забележителното и единствено по рода си проучване се нижат столетие подир столетие, дефилират римски императори, испански, френски, английски и скандинавски крале, руски царе, диктатори от новата история на човечеството. От Калигула до Сталин и Саддам Хюсеин — десетки известни владетели от древността до съвремието изплуват със своята фатална лудост, с маниакалните си фантазии и гротескни прищевки, оставили траен, нерядко трагичен отпечатък върху съдбините на народи и държави. Като се опира на обилна фактология, авторът мотивира гледището за връзката между психическото здраве и политическото поведение на властниците, между действията на личността и хода на историята. Изкусното съчетание между сериозността на една недотам позната, ала изключително интересна и важна тема и находчивия хумор и остроумие на опитния изследовател превръща историческото съчинение в интригуващо четиво, богато на поуки и послания за днешния ден на този „луд“ свят.
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 197
Перейти на страницу:

Швейцарският му наставник Ревердил, който се завръща отново в двора, отначало го заварва с ясно съзнание и разсъдък, но след по-внимателно вглеждане установява, че умът му е много объркан. „Той ми каза, че аз съм Брант; след това се отплесна в някакво бързо и неадекватно бърборене, при което повтаряше няколко стиха от «Заир»182, която бяхме чели заедно преди четири години. После ми каза, че съм Дениз, а след това, че съм Латур; това бяха имената на френски артисти, които са били на служба при него. Най-накрая разбра кой съм всъщност.“

Ревердил споменава, че настроението на краля често и рязко се променя — от състояние на диво въодушевление до дълбока депресия. В един от моментите на превъзбуда Кристиан казва, че англичаните са го боготворели; той наистина си мисли, че като крал стои по-високо от всички останали монарси. След това настроението му се сменя и той започва да нарича себе си „der kleine Mann“183 и дори замисля да се самоубие. Веднъж, когато се разхожда с наставника си покрай езерото при двореца, кралят възкликва: „Но как да свърша със себе си, без това да предизвика скандал? И ако го направя, дали няма да се чувствам още по-нещастен? Дали да се удавя, или да си разбия главата в стената?“ Ревердил решава, че ще е най-добре да се опита да развесели монарха и му казва: „Направете, както мислите, че ще е най-добре.“ На следващия ден Кристиан предлага да се повозят с лодка из езерото. „Бих искал да се хвърля във водата — отбелязва той с тъга, — но след това бързо да ме извадят навън“ добавя на немски (защото обикновено разговаря на френски с наставника си). „Ich bin confus“ („Объркан съм“); „Es rappelt bei mir“ („Главата ми бучи“); „Er ist ganz übergeschnappt“ („Чувствам се не на себе си“). Когато Ревердил по негова молба започва да му чете, кралят не е в състояние да се съсредоточи и стои срещу него, гледа го втренчено и мърмори: „Дали Щруензее е cicisbeo184 на кралицата? Дали кралят на Прусия спи с Матилда? Или пък с Щруензее?“ (Reverdil, Memoires, pp. 255–259.)

Подобни фантазии, изглежда, са част от проблема със самоличността, който го преследва. Щом не е син на баща си — разсъждава Кристиан, не е ли той едно от шестте необикновени същества, родени без чувство за морал, чиито цели могат да бъдат постигнати само по пътя на забавленията — разврат и мазохизъм; не защото подобни занимания му доставят удоволствие, а защото представляват една от истинските му цели в живота. Обикновените неща в заобикалящата го действителност, подобно на хората, с които е обграден, са всъщност илюзорни. Той пита Щруензее дали след смъртта няма друга форма на съществувание, за която говорят учителите по религия и философия.

Макар че по принцип кралят е страхлив, за компенсация той се опитва да се представи пред света като голям мъжкар, твърдо убеден, че истински смелият мъж не се спира пред нищо. На моменти той изглежда напълно нормален, но внезапно променя настроението си, изливайки гнева си върху околните. Става толкова недоверчив и подозрителен и толкова обидчив, че непрекъснато уволнява и най-близките си прислужници. Кралят не понася някой да му възразява и изпада в ярост, когато близките му се опитват да го убедят, че фантазиите нямат нищо общо с действителността. Подобни увещания са в състояние да го накарат веднага да изпадне в меланхолия и даже да се разплаче, но това не трае дълго. Защото той не слуша нито жена си, нито Шруензее, нито дори Брант, камо ли управителя на двореца Варенщалт. Всъщност той дори задължава Варенщалт да го придружава по време на едно от посещенията си в града, когато кръстосва улиците и троши прозорци, включително и тези на бившия си наставник граф Ревентлов.

вернуться

182

поема от Волтер. — Б.пр.

вернуться

183

малкото човече. — Б.пр.

вернуться

184

ухажор. — Б.пр.

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 197
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)