Лудостта на владетелите [bg]

С нещастните жертви на държавния преврат се отнасят жестоко. Кралицата и дъщеря ѝ са затворени без всякакви удобства в Кронборг. Щруензее и Брант са затворени при още по-тежки условия, като сваленият първи министър така е прикован към стената, че през нощта не може дори да се надигне от леглото си. Новото правителство назначава комисия за разследване на данните, според които между другите престъпления към Щруензее е отправено обвинение, че е имал „незаконна интимна близост с кралицата, която стига дотам, докъдето обикновено стигат отношенията между различните полове“. Освен това, като застрашава суверенната власт на краля и като издава закони без неговия подпис, Щруензее нарушава така наречения „конгелов“, основния закон на страната. Докато се намира в затвора настроението на бившия първи министър често се променя, но той изпитва голямо облекчение от новата вяра, с която го запознава лутеранския пастор д-р Мунтер. Кристиан от своя страна не изпитва никакви угризения, когато подписва смъртната присъда на своя някогашен фаворит и любовник на жена му, и вечерта преди деня на екзекуцията на Щруензее и Брант отива на италианска опера.

Кралицата, чийто брак с краля е разтрогнат, е осъдена на доживотен затвор в замъка на Алборг. Подобно на много други англичани, лейди Мери Кок проклина Каролина Матилда за нейното „безчестно“ поведение, но английският крал Джордж III, нейният брат, не може да пренебрегне жестокия начин, по който датчаните се отнасят към сестра му. Под заплахата от употреба на сила бившата кралица е освободена и ѝ позволяват да замине в изгнание в Целе, в Хановерското княжество, след като Джордж III не е склонен да ѝ позволи да се завърне в Англия. Макар че получава от английското правителство издръжка от 5000 лири годишно, бившата кралица смята изгнанието си за отегчително и депресиращо. Все пак тя и там не остава без привърженици, сред които най-големият е един двадесет и три годишен англичанин — писателят Натаниел Раксол. Един негов съвременник го описва като „най-големият орангутан в Англия“, който се опитва да организира заговор за сваляне на правителството на вдовстващата кралица и да възстанови на престола свалената Каролина Матилда. Това е напразен, макар и галантен жест, на който крал Джордж III не гледа с въодушевление, и който завършва със смъртта на бившата кралица на 11 май 1775 г. малко преди да е навършила двадесет и четири години, причинена вероятно от тифус или скарлатина. Макалпайн и Хънтър обаче смятат, че в нейното заболяване могат да бъдат открити симптоми на порфирия и че тя на няколко пъти преди това е страдала от тази болест, която е довела и до смъртта ѝ. Данните за това обаче не са достатъчни.