Лудостта на владетелите [bg]
- Автор: Грин Вивиан
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-055-9
- Переводчик: Илия Илиев
- Жанр: История
Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:
Много преди това, по времето, когато разваля своя годеж със София, Лудвиг си намира нов любовник — Рихард Хорних, който го придружава в едно пътуване до Париж. Хорних е двадесет и шест годишен офицер от кралските конюшни, синеок, с руса развяваща се коса, отличен ездач „с крака, създадени за ботуши“. „Много е жалко — пише на 8 юли 1867 г. принц Хоенлое, — че талантът на краля се пропилява и че той все повече се ограничава с лошата компания на този конеукротител Хорних.“ „Vivat Rex et Ricardus in aeternam“190, записва Лудвиг през 1872 г. в тайния си дневник, но женитбата на Хорних слага край на неговата връзка с краля.
Следват обаче други любовници — един кавалерийски офицер, барон Фон Варикур, актьорът Йозеф Кайнц, както и мъже от по-ниско потекло като например кралският слуга Алфонсо Велкер. Трудно е да се каже кога романтичните приятелства прерастват в интимни отношения, но мълвата за хомосексуалното поведение на краля се шири навсякъде. Откъси от тайния му дневник обаче показват, че той търси този вид забавления, за да се чувства след това виновен и да се разкайва.
Дневникът, който Лудвиг води между декември 1869 г. и юни 1886 г., е унищожен по време на английските бомбардировки на Резиденцията на баварските крале в Мюнхен през 1944 г. Някои извадки от него, вероятно направени от баварския министър-председател Йохан фон Луц, са публикувани през 1925 г. и са използвани от Чапман-Хустън в биографията на Лудвиг, „Баварска фантазия“ (D. Chapman-Huston, Bavarian Fantasy, 1955). Някои от запазените фрагменти от тайния дневник, приличащи на криптографско и йероглифно писмо, говорят за „падението“ на Лудвиг, последвано от решение да се върне към „по-пуритански“ начин на живот.
Независимо че по онова време драматични събития чертаят бъдещето на Германия, Лудвиг малко се интересува от политика, независимо че при някои обстоятелства личното му и дейно участие е просто наложително. По време на Седемседмичната война между Прусия и Австрия баварците вземат страната на австрийците и претърпяват голямо поражение от прусаците при Кисинген, където загива и техният главнокомандващ. Лудвиг обаче, обсебен по-скоро от мисълта за средновековното рицарство, отколкото от реалностите на съвременното му военно дело, се колебае дали да не абдикира в полза на своя брат Ото. Неговото колебание се подклажда и от желанието да бъде до Вагнер в Швейцария. Самият Вагнер, който е по-патриотично и националистично настроен от краля, съветва Лудвиг да „застане начело на своите воини“. Поради това кралят, преди да се отдаде на удоволствия и светски забави с принц Паул в Розенинсел, отива няколко пъти на фронта. В деня на обявяване на войната принц Хоенлое пише:
„Кралят понастоящем не се среща с никого. Той стои в Розенинсел с Таксис и със служителя си Фьолк и изстрелва фойерверки. Дори членовете на Горната камара, които имаха намерение да му предадат официално послание, не бяха приети… Другите въобще не се главоболят заради детинските номера на краля, след като той оставя министрите и двете камари на парламента да управляват държавата, без да им се меси в работата. Поведението му обаче е неразумно, тъй като води до загубата на популярност.“ (Memoirs of Prince Chlodwig of Hohenlohe-Schillingfürst. London, 1906, vol. I, p. 354.)
Няколко месеца по-късно, на 18 август 1866 г., Хоенлое пише:
„Кралят се е захванал да пише сценарий за операта «Вилхелм Тел» и си е поръчал костюми на героя, с които марширува из стаята си. Междувременно възниква въпросът дали неговото кралство няма да загуби [в резултат на поражението, претърпяно от прусаците в Седемседмичната война] тридесетте хиляди жители на Франкония и седемстотинте хиляди на Палатината.“ (Memoirs of Prince Chlodwig of Hohenlohe-Schillingfürst, vol. I, p. 150.)
Четири години по-късно Бавария отново е във война, но този път помага на прусаците срещу Франция, ала нито Лудвиг, нито неговите министри могат да партнират в манипулативната политика, която води пруският принц Бисмарк. Неохотно, макар и срещу значителна субсидия, Лудвиг се съгласява да бъде създадена Германската империя, което става с обявяването във Версай на крал Вилхелм I за германски император191. Интересът на Лудвиг към нормалното функциониране на държавното управление обаче остава повърхностен. Забавлява се с различни церемонии. Обича военните униформи, но както отбелязва един гост от Англия, косите на краля са прекалено дълги, за да изглежда наистина „войнствен“. Така кралската власт все повече се превръща в пищно представление, достъпно само за придворните и за самия крал.
190
„Вечен живот за краля и за Рихард“. — Б.пр.
191
през януари 1871 г. — Б.пр.