Лудостта на владетелите [bg]

Много преди това, по времето, когато разваля своя годеж със София, Лудвиг си намира нов любовник — Рихард Хорних, който го придружава в едно пътуване до Париж. Хорних е двадесет и шест годишен офицер от кралските конюшни, синеок, с руса развяваща се коса, отличен ездач „с крака, създадени за ботуши“. „Много е жалко — пише на 8 юли 1867 г. принц Хоенлое, — че талантът на краля се пропилява и че той все повече се ограничава с лошата компания на този конеукротител Хорних.“ „Vivat Rex et Ricardus in aeternam“190, записва Лудвиг през 1872 г. в тайния си дневник, но женитбата на Хорних слага край на неговата връзка с краля.

Следват обаче други любовници — един кавалерийски офицер, барон Фон Варикур, актьорът Йозеф Кайнц, както и мъже от по-ниско потекло като например кралският слуга Алфонсо Велкер. Трудно е да се каже кога романтичните приятелства прерастват в интимни отношения, но мълвата за хомосексуалното поведение на краля се шири навсякъде. Откъси от тайния му дневник обаче показват, че той търси този вид забавления, за да се чувства след това виновен и да се разкайва.

Дневникът, който Лудвиг води между декември 1869 г. и юни 1886 г., е унищожен по време на английските бомбардировки на Резиденцията на баварските крале в Мюнхен през 1944 г. Някои извадки от него, вероятно направени от баварския министър-председател Йохан фон Луц, са публикувани през 1925 г. и са използвани от Чапман-Хустън в биографията на Лудвиг, „Баварска фантазия“ (D. Chapman-Huston, Bavarian Fantasy, 1955). Някои от запазените фрагменти от тайния дневник, приличащи на криптографско и йероглифно писмо, говорят за „падението“ на Лудвиг, последвано от решение да се върне към „по-пуритански“ начин на живот.