![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Май хич не ти пука дали тя ще разбере какво мислиш за нея.
Усмивката отново се появи върху лицето на Тръд.
— Разбира се. Това е едно от предимствата на моето положение. За нищо на света не бих могъл да я измамя в работата, но тя никога няма да си направи труда да се замисли върху странични подробности. Затова си позволих някои много забавни… — Той спря насред думата. — Е, това няма значение. Кажи й какво ти нареди Пастир Нау и всичко ще бъде наред.
Той му смигна, после тръгна обратно по коридора, загърбвайки кабинета на Рейнолт.
— Ти само я наблюдавай по-внимателно и ще разбереш какво искам да ти кажа.
Ако Фам знаеше отпреди за Анне Рейнолт, той сигурно щеше да отложи хода с локализаторите. Но ето че сега седеше в кабинета й, притиснат до стената и нямаше накъде да мърда. Май единственият шанс бе да импровизира. От смъртта на Джими Фам премисляше и внимателно подготвяше всеки свой ход.
Отначало жената сякаш изобщо не забеляза присъствието му. Без да са го канили, Фам се настани в креслото срещу писалището и огледа стаята. Изобщо не приличаше на кабинета на Нау. Диамантените стени не бяха шлифовани и стояха голи, без видеотапети. По тях нямаше картини, нито дори онези отвратителни неща, на които Новородените викаха „изкуство“. Върху писалището на Рейнолт имаше струпани празни опаковки и оборудване за системата.
Ами самата Рейнолт? Фам се втренчи дръзко в лицето й, което при други обстоятелства не би си позволил да направи. Бяха прекарали заедно близо 20 Ксек и то предимно по време на редовните срещи, но на тях Рейнолт обикновено седеше на противоположния край. Винаги се обличаше семпло с изключение на масивното сребърно колие, провесено върху блузата. С тази червена коса и бледа кожа можеха да я помислят за сестра на Ритцер Брюхел. Този тип външност се срещаше рядко в техния край на Обитаваното от хора космическо пространство и обикновено беше резултат от някоя локална мутация. Анне можеше да бъде както трийсетгодишна, така и на няколко века в случай, че е използвала добра медицинска техника. Беше прекрасна, но с някакво неестествено, екзотично очарование, физически прекрасна. „Значи ти някога си била Пастир.“
Рейнолт вдигна внезапно очи и погледът й го прониза.
— Значи си тук, за да ме запознаеш с подробностите около използването на вашите локализатори.
Фам кимна утвърдително. Странно. След първото втренчване погледът й сякаш се зарея встрани. Сега наблюдаваше устните му, гърлото, после пак се спря за малко на очите. Но той не усети нито съчувствие, нито опит за контакт от нейна страна. Фам изпита ужас, че тя прозира през неговата дегизировка.
— Хубаво. Каква е стандартната им чувствителност?
Той избърбори нещо в отговор, опитвайки се да й внуши, че детайлите са без значение.
Рейнолт обаче изобщо не му обърна внимание. Следващият й въпрос беше произнесен с професионално хладнокръвие и компетентен тон.
— Тези данни не са достатъчни, за да започнем работа. Трябват ми подробности.
— Разбира се, нали затова съм тук. Пълната информация е върху чиповете на локализаторите, прикрита зад стандартните технически характеристики.
Тя продължи мълчаливо да го изучава, сякаш го сканираше.
— Вече проверихме. Там няма нищо.
Навлизаха в опасна зона. В най-добрия случай Брюхел и Нау вече щяха да следят по-внимателно шутовщините на Фам Тринли. В най-лошия обаче… Ако проумееха, че владее тайна, известна на малцина дори от най-висшите офицери, щеше здравата да я загази. Фам посочи към монитора върху писалището на Рейнолт.
— Може ли — рече въпросително.
Рейнолт изобщо не реагира на тази любезност, но си сложи компютърните очила.
— Помня паролата — продължи Фам. — Тя обаче е доста дълга… — Пълната версия се съдържаше в собственото му тяло, но той не каза това гласно. Изпробва няколко погрешни пароли и когато нищо не стана, се постара да се разбере колко е ядосан и нервен. Всеки нормален човек — дори Томас Нау — в подобен случай би проявил нетърпение. Или би се засмял.
Рейнолт обаче не каза нищо. Просто седеше насреща му и мълчеше. После внезапно проговори:
— Нямам никакво време и търпение. Не се преструвай на некомпетентен.
„Тя знае.“ Никой досега — от тръгването от Триланд чак до този момент — не беше успял да проникне толкова дълбоко под неговото прикритие. Надяваше се само да спечели време; започнеха ли да използват локализаторите, щеше да си измисли и ново прикритие. „Проклятие!“ После си спомни какво му беше казал Силипан. Анне Рейнолт знаеше нещо. Най-вероятно е решила, че Тринли не й съдейства при осигуряването на информация.