![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
И СЕГА ВЪПРЕКИ ТВОЯТА НАМЕСА, НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ОБРАБОТИМ ДАННИТЕ, НЕОБХОДИМИ, ЗА ДА ВЗЕМЕМ ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ, КОИТО ЩЕ СЕ ОТРАЗЯТ НА БЕЗБРОЙ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА.
ТОВА НИ ПРАВИ ЩЕДРИ И ЩЕ ОБЕЗЩЕТИМ СТРАДА НИ ЯТА ТИ. ОТ УВАЖЕНИЕ КЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ТИ ИЗОБРЕТАТЕЛНОСТ ЩЕ ТИ ОСТАВИМ НЕЩО, КОЕТО МНОГО БИ ИСКАЛ ДА СИ ПОЛУ…
Гласът рязко секна, когато удари нова вълна от пространствено-времеви вибрации. По храносмилателната система на Емерсън пробягаха тръпки, които го накараха няколко пъти силно да се оригне.
Звездите навън замъждукаха и мъглявото черно петно, което беше видял по-рано, започна да искри, разкривайки познати очертания.
„Тайнокораб тип галуфин“, идентифицира го той. Скъп, но обикновен галактянски съд.
— Какво…? — промълви Ханес Суеси, който с изпъшкване се върна в съзнание. — Какво правя тук? Какво става?
Емерсън имаше да се тревожи за други неща. Пространствените колебания бяха объркали загадъчните Стари. След падането на маската им те бързо се насочиха към малката спасителна капсула, за да вземат Тш'т и безценната информация. Но трусовете, които караха корпуса на „Стрийкър“ да вибрира, им причиняваха същите проблеми.
И наистина, огромната армада от „кандидати за трансцендентност“ наоколо сякаш започваше да се разпада! Вълни от плътна материя разкъсваха редиците им и блъскаха гигантските кораби едни в други. Емерсън видя мощни експлозии, които преждевременно сливаха дишащи водород и кислород и освобождаваха в пространството огромни количества енергия.
Сред целия този хаос ставаше нещо далеч по-смущаващо. Поне от гледна точка на Емерсън. Способността му да говори постоянно отслабваше и после отново се усилваше, за кратко издигайки се над всякакви естествени възможности, което пораждаше в ума му безброй странни асоциации.
Гласът мълчеше, но той продължаваше да усеща съществата, които наричаше Старите. Дълбока тревога. После страх. И накрая отчаяние.
Като се движеше на тласъци, техният тайнокораб се приближаваше към малката капсула на Тш'т и през цялото време се бореше с хаотичните унищожителни вълни. Докато небесата се разцепваха от експлозии — и безброй същества умираха точно пред трансцендентната си цел, — някогашните мъчители на Емерсън се мъчеха да качат на борда делфина-предател.
— Чувствам се така… като че ли някой ме е използвал — промълви Суеси, като застана до него, за да погледне през прозореца. — Иска ми се да можеше да говориш, приятел. Може би щеше да хвърлиш известна светлина по въпроса.
Емерсън погледна към него, после към мрачния тайнокораб… и след това бързо към големия комуникационен лазер.
— Ханес… — започна той, но трябваше да изчака, докато през ума му премине поредната вълна невероятни асоциации. Знаеше, че всеки път може да е последен.
— Ханес, трябва да използваме комуникационния лазер, за да изгорим онези два кораба, бързо!
Суеси изненадано зяпна при това кратко, неочаквано красноречие. Покритата му с купол глава се завъртя, за да проследи показалеца на Емерсън.
— Какво, онези там ли? Защо не повикаш доктор Баскин и не използваш истински бойни лъчи…
Квантовата връзка с речевия център на Емерсън прекъсна и го остави ням, неспособен да обясни, че врагът сигурно е обезвредил с меми огневите системи на оръжията, за да гарантира безопасното си бягство.
Все пак успя да изрече няколко думи с невероятно усилие на волята си.
— Няма… време! Давай! Направи го!
Лъскавият купол кимна. Двете му рамена се повдигнаха в типичния за Суеси жест.
— Добре! Трябва обаче да ми помогнеш. Това нещо не е направено, за да стреля срещу космически кораби.
Двамата незабавно се захванаха на работа, споделяйки ритъм, отдавна познат на корабните инженери по време на извънредно положение — още от гръцките триреми и древните подводници до първия тромав земянитски кораб, понесъл се към Млечния път и изпълнен с надеждата, че го очаква приятелски настроена вселена. Емерсън откри, че немотата не му пречи толкова, ако остави ръцете и очите си да работят, без да се намесва. Те знаеха какви връзки да променят. Когато Ханес говореше, ръцете на Емерсън реагираха така, сякаш разбираха.
Това даваше възможност на ума му да наблюдава със странно безпристрастие, докато по коридорите на „Стрийкър“ виеха алармени сирени и пращаха екипажа по бойните му постове. Суеси очевидно копнееше да иде при другарите си в машинното отделение, но взаимното им доверие беше толкова голямо, че безусловно приемаше думата на Емерсън.