Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Макар Лейлъни да познаваше тази жена, досега не можеше да се сети за една-единствена дума, която най-пълно да я опише. Беше я наричала „слаба и егоистична“, „пристрастена“, „наркоманка“, „болна“, „увредена“, дори „побъркана“. Безспорно Синсемила беше всички тези неща, взети заедно, но и нещо по-лошо. Заслужаваше много по-малко състрадание от един обикновен наркоман или душевноболен. Красива, благословена с ясни сини ангелски очи, топла усмивка, способна да очарова и най-суровия човек, тя можеше да бъде определена най-точно с една дума: „зло“.
По много причини до този момент на Лейлъни й беше трудно да признае, че майка й не е просто заблудена, но също така зла и прогнила в душата. През всичките години тя копнееше Синсемила да изкупи греховете си и да се промени, за деня, в който щяха да бъдат нормална майка и дъщеря, но чистото зло не можеше да се промени. А ако признаеш, че си произлязъл от зло, че си бил част и си поникнал от него, тогава как ще погледнеш на себе си, какво ще си помислиш за твоята природа и характер, за шансовете ти някой ден да водиш честен, достоен и полезен живот? Какво изобщо ще си помислиш?
Също както когато изгуби Луки, Лейлъни седеше неподвижно, заклещена в двойната хватка на страха и гнева. Трепереше от мисълта на колко крехък косъм виси животът й, но в същото време се мъчеше да потисне сълзите и тъгата. В този момент тя се раздели завинаги и с последната си надежда, че майка й някой ден може да се пречисти и да се поправи, че старата Синсемила може да й предложи майчина любов. Чувстваше се глупаво, че така наивно е вярвала в тази малка невъзможна мечта. Самотата започна бързо да разяжда сърцето на Лейлъни подобно на някакъв термит и то опустя, стана кухо и празно момичето трепереше не само от страх, но и от тази тотална отчужденост. Чувстваше се изоставено, самотно, прокълнато.
Намрази се за това, че не можа да скрие слабостта в треперещия си глас:
— Но защо? Защо точно бебета? Само защото той иска ли?
Майка й вдигна поглед от книгата, побутна я към Лейлъни и повтори безсмисленото си заклинание, което сама беше съчинила и което произнасяше, когато беше в добро настроение:
— Аз съм пъргава котка, аз съм летен вятър, аз съм птица в полет, аз съм слънцето и морето, аз съм аз!
— Какво означава това?
— Означава, че кой друг, освен собствената ти майка е подходящ да положи началото на нова човешка раса на този свят, човечество със свръхестествени способности, неразривно свързано с Гея? Аз ще съм майката на бъдещето, Лейни, новата Ева.
И Синсемила наистина вярваше в тези безсмислици. Вярата й осветли лицето й с красиво сияние и запали пламъчета в очите й.
Мадок със сигурност не би повярвал на подобни глупости. Макар и да беше доктор Смърт, той не беше глупак. Зъл — да. Той си беше извоювал правото тази дума да бъде изписана на фамилния му герб. Той беше не по-малко самовлюбен, отколкото Синсемила. Но не беше глупав. Не вярваше, че едно бебе родено с непрекъснат приток на халюциногени в кръвта на майката, ще бъде първият свръхчовешки предшественик на новата подобрена раса. Той имаше свои мотиви да иска бебета. Мистериозни подбуди, които нямаха нищо общо с желанието да бъде новият Адам или пък просто да бъде баща.
— Бебета-вълшебници до края на април и началото на май — продължи Синсемила. — Бременна съм вече почти месец. Аз съм заченала кучка, пълни с вълшебни бебета, които ще променят света. Тяхното време ще дойде скоро, но първо си ти.
— Какво аз?
— Ще се излекуваш, скъпа — отвърна Синсемила и стана. — Ще бъдеш хубава, добра, съвършена, красива. Иначе за какво пътуваме от Тексас до Мейн и обикаляме из порутените градчета на Арканзас вече четири години.
— Да бе, излекувана като Луки.
Синсемила не долови сарказма. Тя се усмихна и кимна сякаш очакваше Луки, напълно обновен и излекуван, да се появи на следващото място, където спрат.
— Татко ти казва, че ще стане скоро, бебчо. Има чувството, че в Айдахо сигурно ще срещнем извънземни, които да те изцелят.
Заченалата кучка отиде до хладилника и си взе бира, за да прокара дрогата, каквато и да беше тя, която беше взела за закуска, за да нахрани с нея бъдещите бебета-чудо.
Но връщане към кабинката, тя разроши косата на Лейлъни.
— Скоро, бебчо, ще се превърнеш от тиква в принцеса.
Както винаги в главата на Синсемила цареше пълен хаос. Тиквата беше превърната в каретата на Пепеляшка, а жабата, която целунаха, се превърна в принцеса.