Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Престана да се преструва, че търси друг, освен момичето, и повика Лейлъни по име, докато нервно се придвижваше във вътрешността на къщата. Мръсните пердета, изтърбушените мебели, мръсният оранжев килим попиха гласа й подобно на тапицирани стени в погребален дом. С всяка следваща стъпка тя все по-силно усещаше в себе си задушаващата я клаустрофобия.
В кухнята и в хола Мики не видя никакви признаци, че семейство Мадок са живели тук. С неговото богатство докторът на смъртта можеше да си позволи да наеме дори президентския апартамент в хотел „Риц-Карлтън“. Фактът, че беше наел тази сграда за една седмица под чуждото име Джордан Банкс, означаваше само едно — той не само не искаше да се разчува за него, но когато свършеше с Лейлъни и с майка й, щеше да остави след себе си малко или никакви доказателства, че изобщо е пътувал в тяхната компания.
Депресиращият характер на тези разкрития и липсата на всякаква загриженост на доктора за съпругата му показваха, че причините му да се ожени нямаха нищо общо с любовта и привързаността, нито с желанието му да създаде семейство. Някакво друго мистериозно желание го движеше и дори всичките цветисти описания и разкази на Лейлъни не бяха в състояние да хвърлят повече светлина върху мотивите му.
Влизането в спалните и в банята изискваше повече смелост — или може би безумна глупост. Нощните сенки сякаш бяха избягали и се скрили тук от изгрева, чакаха слънцето отново да залезе и те отново да владеят света. Те бяха повече на брой тук, отколкото в предишните две стаи. Макар че тя включи лампите, крушките светеха слабо и мракът сякаш дебнеше от всеки ъгъл.
В поолющената баня нямаше нито четки за зъби, нито прибори за бръснене, нито аптечки с лекарства, нищо, което да показва, че къщата е обитавана.
В малката спалня дрешникът беше празен, както и нощното шкафче, и шкафът за дрехи. Завивките бяха оставени на леглото.
В голямата спалня гардеробът беше отворен, а вътре имаше само празни закачалки.
На пода имаше бутилка водка с лимон. Пълна и неразпечатана.
При вида на алкохола Мики започна да трепери неконтролируемо, но не от желание да пие.
Видял розите на Лейлъни, Мадок се е сетил, че Мики ще влезе в къщата, щом ги забележи. Оставил е задната врата отключена заради нея.
Купил е и водка. Сигурен е бил, че Мики ще стигне до последната стая и ще открие бутилката. Подигралото й се копеле беше прикрепило към бутилката панделка.
Само от един кратък разговор и след като беше претърсил стаята й за няколко минути, Мадок я беше проучил подробно и сега я познаваше добре.
Тя си каза, че Мадок е един Голиат, който обаче е неуязвим за камъните от прашката на всичките Давиди, взети заедно. Треперенето, което я беше обзело при вида на водката, се засили още повече, щом си помисли за Лейлъни, която пътува заедно с този човек. Пътуващи по-бързо и винаги изпреварващи правосъдието. Изпреварващи дори надеждата, че момичето може да бъде спасено, пътуващи към смъртта, наречена изцеляване, към гроб без надгробна плоча, в който малкото й телце скоро ще гние, когато душата й излети към звездите.
Когато е оставил бутилката, Мадок е искал да каже, че не се страхува от Мики, че за него тя е слаба, напълно предсказуема и незначителна. Самоназначил се за неин консултант за самоубийство, той смята, че Мики не се нуждае от друга помощ, освен просто да й посочи бутилката и тя сама да се самоунищожи само за няколко години.
Излезе от къщата, без да се докосне до водката.
Отвън прекалено ярката светлина я накара да присвие очи. Всичко в този августовски ден изглеждаше крехко и чупливо — от порцелановото небе до почвата под краката й, която беше застрашена от разрушителни трусове. Разрушителни като водката в бутилката. Не че кой знае колко се страхуваше от смъртта. Просто сега се боеше, че ще си отиде от този свят, без да може да довърши започнатото и да стори това, за което всички се раждаме на тази земя — да внесе надежда и любов в живота на другите.
Това, което двайсет и осемте години на страдания не я бяха научили, което тя самата упорито отказваше да научи дори и от най-тежките удари на съдбата, изведнъж й беше преподадено за по-малко от три дни от едно недъгаво момиче. Нейните две основни учебни помагала бяха радостта й от съзиданието, несломимата й радост и непоклатимата й вяра, че животът й, колкото и хаотичен да е той, не е лишен от смисъл и целеустременост. Урокът, който Мики беше научила от опасната малка мутантка, макар и прост и ясен, я разтърси сега, когато беше стъпила върху кафявата трева, върху която Синсемила беше танцувала своя танц с луната. Този урок беше: никой от нас не може да спаси сам себе си. Ние сме създадени, за да си помагаме един на друг и да се спасяваме един друг. И само чрез надеждата, която даваме на другите, ние се издигаме над мрака и се приближаваме към светлината.