Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Губите ми времето, госпожо Белсонг, а и вашето. Моето не е толкова скъпо. Така че ако искате, ме изчакайте да отида до тоалетната. Или вече решихте да си вървите?
Тя беше готова да си върви. Ноа Фаръл не прояви никакъв интерес към проблема й.
Все пак продължи да седи на коравия стол, защото гневът в очите му до известна степен надделя на безразличието. Явно думите й бяха подействали на някакво подсъзнателно равнище, макар че той изобщо не искаше да се заема.
— Още не сте ме изслушали докрай.
— Докато стигнем до края, ушите ми сигурно ще са изтръпнали.
Той отиде в тоалетната, като затвори вратата след себе си. Взе и кутията с бира.
Сигурно изобщо не му се ходеше по нужда и определено не му трябваше втора кутия за закуска. Това бяха все оправдания, за да прекъсва разказа на Мики и така да намали въздействието. Тъжната участ на Лейлъни го беше разчувствала. Фаръл обаче беше решен да не се поддава на емоциите си и да не се ангажира.
От горчивия си опит Мики знаеше колко помага алкохолът, когато трябва да се вземе трудно морално решение и че е необходимо да заглушиш съвестта си, за да си затвориш очите пред несправедливостта. Тя много добре познаваше тази стратегия.
Фаръл нямаше да се върне, докато не изпие коктейла си. По-вероятно беше да отиде в кухнята за трета кутия, преди да се върне на бюрото отново. Тогава щеше да му е по-лесно да не слуша Мики и щеше да убеди себе си, че бездействието е най-разумно.
Ако не знаеше колко благородно е постъпил с Уайнет, едва ли щеше да остане толкова дълго тук.
Но тя все още изпитваше надежда, защото Ноа Фаръл още не се беше превърнал в алкохолик и очевидно пиеше сутрин отскоро. Доказателство за това беше притеснението, с което той държеше кутията с бира. Първо я избутваше настрани, сякаш за да забрави за нея, но миг по-късно я взимаше с треперещи ръце, галеше я с пръсти и я потупваше, за да разбере колко бира е останала вътре. Определено му липсваше рутината на стар пияница.
Опитът й я убеди да не притиска Фаръл сега. Едва ли щеше да постигне успех. Често при подобни случаи временното тактическо отстъпление вършеше повече работа от безразсъдната атака. Той й беше необходим заради квалификацията и уменията си и защото тя не можеше да си позволи да наеме друг детектив. Разчиташе на добротата и благородството, с които беше откликнал на молбата на Уайнет и на предполагаемата му слабост към децата в опасност.
На бюрото на детектива имаше жълт бележник и химикалка. Още щом Фаръл излезе от стаята, Мики грабна химикалката и написа следното съобщение в бележника:
„Вторият баща на Лейлъни се казва Престън Мадок. Проучете го. Убил е единайсет души. Сега се подвизава под името Джордан Банкс, но се е оженил под истинското си име. Къде са се оженили? Какви доказателства има? Коя в действителност е Синсемила? Как ще докажем, че е имала недъгав син? Времето безпощадно лети. Интуицията ми подсказва, че до една седмица момичето ще е мъртво. Потърсете ме чрез леля ми Дженива Дейвис“.
Тя написа номера на телефона на леля си Джен и върна бележника на бюрото.
Извади триста долара в двайсетдоларови банкноти. Не можеше да си позволи да му плати повече, но беше пресметнала, че са достатъчно да го накарат да се чувства задължен.
Поколеба се. Можеше да похарчи тези пари за бира, разбира се. Средствата й бяха твърде оскъдни, за да си позволи да рискува и десет долара, да не говорим за триста.
Но едно нещо в него я убеди да остави парите върху бележника. Започнал да пие или не, той очевидно беше преживял някаква трагедия. Мики не знаеше какво точно го измъчва, каква загуба е преживял, но животът я беше научил, че хората с трудно минало не са безнадеждно пропаднали. И че те ще положат всички усилия да прогонят демоните от душата си, ако им се подаде ръка в подходящия момент.
Преди да си тръгне, тя заобиколи бюрото, за да хвърли поглед върху екрана на компютъра. След като погледна текста, разбра, че Ноа е чел статия за все по-ширещото се убийство от състрадание — евтаназия — извършено от медицински сестри, самовнушили си, че са ангели на смъртта.
Тя потрепери, а по гърба й полазиха студени тръпки. Усети, че в запознаването й с Фаръл има някакъв тайнствен синхрон и хармония и че им е писано да вървят заедно. Джен често казваше, че събитията, които смятаме за случайни съвпадения, всъщност са внимателно поставени парчета от мозайката, чиято цялост ние не можем да възприемем. Сега Мики почувства с душата си тази сложна и заплетена мозайка, огромна и панорамна, тайнствена и мистериозна.