Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Когато се държа като бебе с бедното змийче, си казах, че си ми донесла лош късмет и че не съм заченала. Но вчера пак си направих теста и — Синсемила потупа корема си — свинчето вече е на път.
На Лейлъни й се догади и устата й се напълни със слюнка, която тя тежко преглътна.
— Татко ти Престън отдавна го искаше, но аз не бях готова.
Лейлъни погледна към седалката на шофьора, където седеше Престън Мадок.
— Виж, бебчо, трябваше ми време да разбера защо ти и Луки не можахте да развиете телепатичните свръхестествени способности, които ви дадох.
На гърба на сенника над шофьора имаше огледалце. Дори от пет метра Лейлъни забеляза как Мадок често отклоняваше поглед от пътя към огледалцето и хвърляше по едно око на нея и Синсемила.
— И тогава ме осени — трябва да остана естествена! Вярно, приготвях разни неща от гъбите. Приемах ДМТ и доста ЛСД, тия лайна са синтетични, Лейни, правени са изкуствено.
Болка обзе деформираната ръка на Лейлъни. Тя осъзна, че стиска с всичка сила книгата, която четеше.
— Телепатичните свръхестествени способности идват от Гея, от самата Земя. Тя е жива и ако ти си в хармония с нея, тя ти дава дар.
Лейлъни несъзнателно беше смачкала ръба на книгата и корицата, беше разпокъсала някои от страниците. Остави книгата настрани и хвана болящата я лява ръка с дясната.
— Но, бебчо, как можеш да си в хармония, когато се тъпчеш не само с халюциногенни гъби, но и с боклуци като ЛСД? Ето къде съм сгрешила.
Мадок искаше да направи дете на Синсемила. Той прекрасно знаеше, че по време на бременността си тя ще взима халюциногени в големи количества, което най-вероятно ще доведе до раждането на още едно дете със сериозни дефекти.
— Да, сбъркала съм със синтетичните боклуци. Сега вече знам истината и съм просветлена. Този път ще използвам естествени неща. И този път ще си имам дете-чудо.
Доктор Смърт не беше от най-сантименталните и чувствителните. Той не плачеше по време на годишнини или докато гледа тъжни филми. Човек не можеше да си го представи да си играе с децата, да им чете приказки. Желанието му да има дете от някого, да не говорим, че ставаше дума за жена като тази, не беше характерно за него. Мотивите му бяха загадъчни също като очите му, които надзъртаха от огледалото на сенника.
Синсемила взе измачканата книга и започна да я изглажда, докато говореше:
— Та значи, ако Гея ми се усмихне, ще имам повече от едно дете-чудо. Две, три, а може би повече. — Тя се усмихна и намигна. — Нищо чудно да се пръкне цяло котило.
Лейлъни беше живяла още от раждането си в прегръдките на приливите на това студено и странно море, наречено Синсемила. Беше се борила с вълните, които се опитваха да я потопят и да я удавят, всекидневно оцеляваше от силните бури и урагани, подобно на корабокрушенец, хванал се само за една дъска от разбилия се кораб. Този корабокрушенец прекрасно си даваше сметка за смъртните опасности, които криеха дълбините под него. През тези девет години, още откакто се помнеше, тя се беше изправяла срещу всякакви изненади и ужаси, които морето й поднасяше. Въпреки това още изпитваше респект към смъртоносната сила и мощ на морето, наречено Синсемила, беше нащрек и винаги беше готова за всякакви урагани. Но способността й да се справя с критичните ситуации с времето значително беше намалила страха й. Когато странността те съпътства навсякъде, тя губи страшната си сила и когато девет години ненормалното те следва като собствената ти сянка, ти придобиваш увереност и си готов да посрещнеш неочакваното и непознатото със спокойствие.
Сега обаче за втори път (първият път беше, когато Престън откара Лукипела с дурангото в планините на Монтана). Лейлъни беше обзета от страх, от който не можеше да се отърси. Не някакъв мимолетен ужас като със змията, а страх, който я беше стиснал за гърлото, за сърцето, за стомаха. Тази нова странност, ирационална и побъркана схема за правенето на деца-чудо, разколеба увереността й, че този път ще успее да разбере майка си, да предскаже налудничавото поведение на Синсемила и да се справи с него така, както се е справяла винаги досега.
— Котило? За какво говориш?
Синсемила продължаваше да гледа към книгата и да приглажда страниците.
— Взимам лекарства против безплодие. Не че са ми необходими… — Тя се усмихна. — Плодовита съм като заек. Но понякога с тези лекарства много клетки падат в кошницата отведнъж. Получаваш близнаци, тризнаци. Като се хармонизирам с майката Земя чрез халюциногенните гъби и кактуси, плюс други здравословни дроги, ще мога да убедя старата Гея да ми помогне да си родя три или четири бебета-чудо наведнъж. Цяло гнездо с малки розови плачещи супербебета.