Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Когато никой не отговори на позвъняването й, тя почука, но отново без резултат. Тогава понечи отново да натисне звънеца.
Мъжът, който най-накрая й отвори вратата, беше едър, малко грубоват, с меланхолични очи. Той беше с шорти, куртка в цвят каки и хавайска риза отдолу. Беше обул маратонки. Очевидно тази сутрин не се беше бръснал.
— Вие — започна той без обичайните любезности — сигурно имате някакви проблеми, но аз вече не се занимавам с този бизнес.
— Може да съм от общинските служби и да съм дошла да ви направя забележка за развъдника на плъхове, който имате отпред.
— Определено би било само загуба на способности.
Мики се приготви за мрачен развой на събитията като при Ф. Бронсън.
— Така ли? И какво трябва да означава това?
— Не исках да ви обидя, ако така сте го приели.
— Не искахте ли? Способности значи? Вие какво си мислите, че съм дошла да правя някакви фокуси или номера?
— Едва ли такива са проблемите ви. Просто исках да кажа, че ако сте от общината, бихте могли да отидете при някоя по-голяма клечка от мен.
— Вие сте частния детектив, нали?
— Бях. Както вече каза, пуснах кепенците.
Не му се беше обадила предварително, защото се боеше, че той ще проучи финансовото му състояние. Сега, след като видя работното му място, разбра, че неговите клиенти определено не са от тези, на които „Американ Експрес“ предлага да им извади платинени кредитни карти.
— Казвам се Мики Белсонг. Не съм от общинските служби, но вие все пак имате проблем с плъховете.
— Всички имат — отвърна той, като по някакъв начин успя да й внуши, че не става дума за дългоопашатите гризачи.
Понечи да й затвори вратата.
Тя обаче я подпря с крак.
— Няма да си тръгна, докато не ме изслушате. Или ще трябва да ме хванете за врата и да ме изхвърлите по стълбите.
Той като че ли обмисли втория вариант, защото се загледа в нея.
— Трябва да продавате библии по домовете. Тогава целият свят ще е спасил душите си до вторник.
— Свършили сте добра работа за една моя позната. Тя била отчаяна и не могла да ви плати много, но въпреки това сте изпълнили добре задачата.
— Разбирам, че и вие не можете да платите много.
— Една част ще ви платя в брой, а останалото ще ви изплащам после. Може да ми отнеме много време, но ако не успея да ви върна всичките пари, ще си счупя краката и ще ви спестя неприятностите.
— Няма да ми е неприятно. Напротив, дори може да ми хареса. Но въпросът е все пак в това, че вече не се занимавам с този бизнес.
— Жената, на която сте помогнали, се казва Уайнет Дженкинс. Лежа в затвора за тогава. Там се запознах с нея.
— Да, спомням си я.
Уайнет беше уредила шестгодишният й син Дани да живее при нейните родители, докато тя излежава присъдата си. Беше минала по-малко от седмица след като я затвориха, когато бившият й съпруг Вин взе детето при себе си. Законът не можеше да се намеси, защото Вин беше баща на детето. Но той също така беше алкохолик и побойник. Често пребиваше Дани до несвяст и Уайнет си даваше сметка, че той ще тероризира момчето всеки ден и накрая ще го остави с белези за цял живот, ако не го убие. Беше чула за Фаръл от друга затворничка и убеди родителите си да го потърсят. Само за два месеца Фаръл беше събрал достатъчно доказателства, уличаващи Вин в престъпление, и полицията арестува пияницата. Вин беше осъден и му беше забранено да се доближава до сина си. Дани беше поставен под попечителството на родителите на Уайнет. Те подозираха, че Фаръл се е заел със случая, макар и на загуба, защото има слабост към децата.
Все още твърдо поставила крака си между вратата и рамката, Мики каза:
— Едно малко момиче може да умре, ако не й помогна. А аз не мога да сторя нищо сама.
Думите й имаха обратен на очаквания ефект. Досадата и безразличието на детектива се замениха с гняв. Гневът обаче не беше насочен към нея.
— Госпожо, аз съм този, който не ви трябва. Трябва да се обърнете към истинските ченгета.
— Те няма да ми повярват. Случаят е много странен. А и това момиче… то също е особено и специално.
— Всички са специални. — Гласът му беше равен, почти студен. На Мики й се стори, че улови в думите му известно примирение. Но очите му бяха изпълнени с болка, а не с гняв. Блясъкът в тях като че прикриваше именно гнева, който той дълго беше крил в себе си. — На вас ви трябват ченгетата. Знам, защото и аз бях такъв.
— Аз съм бивша затворничка. Бащата на момичето, кучият му син, е богат и има много връзки. Освен това е уважаван, главно от една шепа глупаци, но тези глупаци оформят общественото мнение. Дори и да накарам ченгетата сериозно да се заемат със случая, те едва ли ще се разбързат и може да стане твърде късно.