Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Хавайските танцьорки танцуват, полюшват полички.
Богът на слънцето гледа от тавана.
Синсемила се киска на седалката до шофьора.
Огледалото. Изпитателният поглед на Престън.
Зад широкото предно стъкло се е разпростряла горящата като пещ пустиня Мохаве. Слънцето сякаш излива жегата си отгоре подобно на разтопена лава.
В Нънс Лейк, Айдао, някакъв мъж твърди, че имал контакт с извънземни лечители.
В горите на Монтана Лукипела чака сестра си под земята. Той вече не е скъпоценният й брат, а само храна за червеите. Не се е принесъл при звездите, а си е отишъл завинаги.
Когато с Престън останат сами в дълбоката гора, както са останали с Луки, когато никой не ги наблюдава и бъдат далеч от ръката на закона, дали ще я убие милостиво? Дори ще долепи към лицето й парцал, напоен с хлороформ, за да я приспи, и после бързо ще довърши започнатото, като й бие смъртоносна инжекция и по този начин ще й спести страха и болката? Или в девствената тишина на дълбокия лес, където слънцето и цивилизацията почти не проникват, Престън ще бъде по-различен мъж от този, който пред публиката се представя за добър и хуманен. Може би ще бъде повече звяр, отколкото човек, ще даде воля на удоволствието, което изпитва не от „прилагането на милост“, както го нарича, а от самия акт на убиването?
Лейлъни веднага разчете отговорите на тези въпроси в очите на хищника, докато той продължаваше да я гледа. Тихата смърт, която биваше причинявана чрез префинени ритуали, сложни като при чайна церемония — като при колекциониращата фигурки на пингвини Тетси — явно не беше в състояние да утоли жаждата на Престън за насилие. Но сред дебелите и вековни дървета в дълбините на гората той щеше да задоволи този свой нагон. Лейлъни разбра, че веднага щом се озове насаме с псевдобаща си в някое отдалечено място, смъртта й, подобно на тази на Луки, ще бъде мъчителна, брутална и продължителна.
Той се беше оженил за Синсемила отчасти заради дълбоките й коматозни състояния от наркотиците, по време на които тя изглеждаше като мъртва. А смъртта възбуждаше Престън, тъй както женската красота нормалните мъже. Нещо повече, тя имаше две деца, които според неговата философия имаха нужда да умрат. И той беше привлечен от нея, защото имаше желание да изпълни тази нужда. Та какво загадъчно имаше толкова в стремежа му да направи нови деца? Престън обичаше да казва, че на смъртта не трябва да се гледа като на трагедия, а като на естествено събитие, защото ние всички се раждаме, за да умрем. От негова гледна точка имаше ли изобщо някаква разлика между деца, родени да умрат, и деца, зачената, за да умрат?
Глава 50
Някъде другаде калифорнийската мечта би имала блестящ и лъскав вид, но не и тук. Тук тя беше овехтяла, олющена и напукана. Някога бил приятен квартал за живеене, сега от общината му бяха определили друга съдба. Дървените бунгала от времето на Голямата депресия и двуетажните къщи в испански стил — не особено големи, но в миналото красиви и добре поддържани — сега се нуждаеха от боядисване, измазване и ремонтиране. Някои от овехтелите жилища бяха разрушени още преди десетилетия и заменени с магазини за полуготова храна и минисупермаркети. Тези търговски обекти обаче също бяха виждали и по-добри дни. Човек не можеше да види по телевизията реклами за хамбургерите, които се продаваха тук. Паянтовите салони за красота сами се нуждаеха от разкрасяване, а в един магазин за стоки втора употреба се продаваха какви ли не неща.
Мики паркира на ъгъла и заключи колата си. Обикновено тя не би се притеснявала, че някой ще задигне раздрънканото й камаро, но след като видя окаяното състояние на таратайката от другата страна на улицата, си каза, че в сравнение с тази нейната кола би била доста апетитна плячка за крадците.
На един от прозорците на тясната къща грееше син неонов надпис ГАДАТЕЛКА НА РЪЦЕ, а отдясно на него с оранжев цвят беше изобразена длан, която светеше ярко дори и на фона на сутрешното слънце. Напукана пътечка водеше към синя врата с нарисувано на нея загадъчно око. Пътечката обаче се разклоняваше и към едни външни стълби в южната част на постройката, където дискретен знак показваше, че агенцията на детектива се намира на втория етаж.
Около къщата имаше огромни финикови палми. Те не бяха поддържани — гъстите им шестметрови листа отдавна бяха мъртви и създаваха сериозна опасност от пожар. В същото време бяха идеално убежище за дървесните плъхове.
Мики се качи на площадката пред вратата. От дърветата се дочу шумоленето на гризачите, които сигурно се катереха по вертикалните тунели вътре в стъблата на палмите и се криеха сред кафявите листа.