Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Облиза пръстите си, за да ги почисти, остави купата и седна на тревата пред белия пясък с кръстосани крака. По русата му коса тук-там се виждаха петна засъхнала кръв. Постави върху коленете си ръце с обърнати нагоре длани, затвори очи и започна да диша дълбоко, подготвяйки се за срещата с духа на момчето.
Когато всички подготовки най-после приключиха, когато беше изрекъл всички магически думи и направил всички заклинания, Господарят изправи глава и отвори очи.
— Ела при мен, Карл — прошепна той на тайния древен език.
Настъпи момент на пълна тишина, след това се чу пронизителен рев. Земята потрепери. От центъра на пясъка, в центъра на магията, се възправи духът на момчето, придобил формата на Шинга, звяра от отвъдното.
Шинга се появи, отначало прозрачен като дим, издигащ се и виещ се над земята, сякаш за да се отдели от белия пясък, сякаш примамен от изписаните символи. Докато се опитваше да премине през тях, издишвайки през разширените си ноздри дим, главата му се повдигаше нагоре. Рал спокойно наблюдаваше появяването на страховития звяр, който придобиваше все повече плътност, като непрестанно ровеше земята и изхвърляше нагоре пясък, здравите му задни крака най-после се подадоха на повърхността и той се извиси със вой. В земята се отвори черна дупка. Пясъкът около нея потъна в бездънната чернота. Шинга се понесе отгоре. Свирепи кафяви очи се впиха в Рал.
— Благодаря ти, че дойде, Карл.
Звярът се наведе напред, ровейки с муцуна голите гърди на Господаря си. Рал се изправи на крака и погали Шинга по главата, докато той се дърпаше, за да укроти нетърпението му да тръгне. Когато най-накрая се усмири, Рал се качи на гърба му и здраво го стисна за врата.
Съпътстван от ослепителна светкавица, Шинга, с Мрачния Рал на гърба си, потъна обратно в черната празнота, извивайки се спираловидно надолу. Земята потрепери и дупката се затвори със стържещ звук. Градината на живота внезапно потъна в нощната тишина.
Демин се показа от сянката на дърветата, по челото му беше избила пот.
— Безпроблемно пътешествие, приятелю — прошепна той, — безпроблемно пътешествие.
Двадесет и пета глава
За момента не валеше, но небето, както от много дни насам, чак докъдето Калан можеше да се върне назад в мислите си, беше осеяно с мрачни облаци. Тя седеше сама на една пейка, облегната на стената на съседна сграда, и се усмихваше сама на себе си, докато гледаше как Ричард майстори покрив за къщата на духовете. По голия му гръб се стичаше пот, надолу по изпъкналите му мускули и по белезите, останали от лапите на змея.
Помагаха му Савидлин и още неколцина мъже, които той обучаваше. Беше й казал, че не се нуждае от превода й, че езикът на жестовете е универсален и че ако се наложи Калните сами да си дообясняват нещо, това само ще е от полза, защото ще го разберат по-добре и ще се гордеят повече с извършеното.
Савидлин неспирно го засипваше с въпроси, които Ричард не разбираше. Той просто се усмихваше и обясняваше с думи, които другите от своя страна не разбираха и които допълваше с езика на жестовете. Понякога това предизвикваше весела реакция у останалите и всичко завършваше с бурен смях. Доста бяха напреднали за хора, които не разбират езиците си.
Отначало Ричард не й каза какво смята да прави; просто се усмихна и я уведоми, че ще трябва да почака и да види с очите си. Най-напред взе парчета глина с големина един на два фута и направи от тях вълнообразни форми. Половината от повърхността на всяко парче представляваше вдлъбнатина, минаваща по дължина, нещо като улей, другата половина — продълговата заоблена гърбица. Той ги издълба и помоли жените, които се занимаваха с приготовлението на глинени съдове за селото, да ги изпекат.
След това прикрепи две еднакви дървени летви към плоска дъска, по една от всяка страна, а в средата постави буца мека глина. С помощта на точилка разточи глината, като двете летви му служеха за ограничители. Отстрани излизащото от горе и от долу на дъската и накрая получи еднакви по размери и дебелина парчета глина, които разстла и заглади във формите, които жените бяха изпекли по негова молба. Взе една пръчка, с която проби по една дупка в двата горни ъгъла.
Жените го следваха навсякъде, като не изпускаха от поглед нито едно негово движение. Очевидно си беше осигурил подкрепата им. Скоро около него се събра цяла тълпа усмихнати, бърборещи жени, които правеха глинените парчета и ги разстилаха във формите, като му показваха как стават по-хубави. Скоро глината изсъхваше и плочките можеха да бъдат извадени от формите. Докато те се опечеха на огъня, жените, които вече преливаха от любопитство и жужаха около него, приготвяха нови. Когато го попитаха колко плочки са необходими, той просто им каза да продължават.