Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
„1. Никакво ферари.
2. Никакви джобни пари за шест седмици.
3. Никакво излизане след училище.
4. Никакви кредитни карти.“
По дяволите! Бяха го хванали да прави секс, а не да убива шибания президент.
Дона не каза нито дума, докато Джордж му представяше списъка с наказанията.
— Хайде, мамче — изплака той и се обърна към нея. — Не беше чак толкова лошо.
— Наркотиците са много лошо нещо — зловещо произнесе Джордж, сякаш че беше федерален прокурор — какъвто, разбира се, вероятно е бил. — Майка ти и аз няма да ги толерираме в дома ни.
— В нейния дом — кисело промърмори Санто.
— Не — на Дона не й се нравеше поведението на сина й. — Този дом е и на Джордж. Точно той ще се погрижи за този проблем — докато ти се научиш как да се държиш.
Той не можеше да повярва, че тя е на страната на Джордж. Беше немислимо. Шибана крава!
Чудеше се какво ли наказание е отнесла Табита, след като баща й дойде да я вземе.
— Никога вече не искам да я виждам със сина ми — беше чул да казва Дона, докато Мики буташе Табита навън.
След като Джордж приключи с четенето на морал, а Дона отказа да се намеси, той се прибра в стаята си, седна начумерено пред компютъра и празно се загледа в екрана.
Никакво ферари. Никакви джобни. Никакви привилегии. Никаква телевизия.
Майната му.
Беше объркан. Не беше искал да го прави с Табита — през цялото време се беше пазил за Винъс. И шибаната Табита беше пристигнала и беше провалила всичко.
Ами ако нещата, които бе казала за Винъс, бяха истина? Че Винъс не е нищо друго освен развратница и курва?
Внезапно му хрумна, че Табита изобщо не беше виновна. Трябваше да обвинява Винъс. Ако не я беше видял на вечерята у семейство Столи и ако Табита не му бе казала всичките тези неща за нея, той нямаше да се надруса така, че да не знае какво прави.
Да. Винъс беше отговорна за това, че нямаше да получи ферари. Нейна беше вината. Тя беше съсипала живота му и той щеше да я накара да си плати за това.
— Това е за тебе — каза Купър и се надвеси над Винъс.
Тя се претърколи в леглото и мързеливо се протегна.
— Какво? — промърмори полузаспала.
— Портокалов сок, препечени стафидени филийки, кафе, днешната преса и това…
Тя се помъчи да седне. Купър държеше сребърен поднос и всичко, което бе изредил, беше наредено върху него. Той беше съвсем гол и внимателно балансираше подноса точно под възбудения си пенис.
Тя започна истерично да се смее.
— Ама ти какво правиш? — възкликна тя и седна.
— Нищо — лицето му беше безизразно.
— А аз какво правя? — изохка тя — осъзнаваше, че е прекарала нощта със съпруга, с когото смяташе да се развежда.
— Да не би отново да се влюбваш в съпруга си? — предположи той, докато се опитваше да я очарова с хубавата си усмивка.
— О, не… Веднъж беше достатъчно, благодаря ти, Купър. Ти си много забавен, но аз накрая разбрах — не ставаш за съпруг.
— Колко други мъже ти правят закуска? — попита той жално. — Къде другаде можеш да получиш такова обслужване?
— Хмм… — тя все още се усмихваше. — Портокалов сок, препечени стафидени филийки, кафе, възбуден… Може би отново ще трябва да помисля.
— Виж — той дръпна члена си от подноса и седна на края на леглото. — Знам, че това, което направих, е непростимо. Ако ти беше постъпила така с мене, аз вероятно щях да си отида. Истината е, че си научих урока, и сега искам отново да се съберем.
— Хмм… — промърмори тя отпуснато.
— Миналата вечер бях с една от най-желаните жени в Америка. И знаеш ли какво? Зарязах я и изтичах насам, за да съм с тебе.
— Ха! — тя не помръдваше.
— Какво означава това „ха“?
— Според господин Романо — а той ги разбира тези неща — Вероника си е сменила пола.
— Господи! Винъс! Това е абсурдно. Не може да е вярно.
Тя се изкиска.
— Предполагам, че си взел правилното решение, Куп.
Той се намръщи. Можеше ли това да обясни липсата му на интерес? Трябва да се е обадил инстинктът му за самосъхранение, спасявайки го от… от какво?
— Ние си принадлежим, Винъс — настоятелно произнесе той, без да й позволи да смени темата. — И ти го знаеш.
— Купър — отговори тя със сериозно лице. — Този нов филм, който съм на път да започна, е много важен за мене и…
— Тази нощ не беше ли специална? — прекъсна я той, фиксирайки я с ледено-сините си очи. — Не беше ли най-страхотната? Заедно ние наистина сме нещо — всеки го казва.
Тя се усмихна при спомена за невероятния начин, по който той правеше любов.