Алекс се втурна в офиса си като стрела — работоспособен и пълен с енергия. Бе се събудил рано и беше решил, че засега е по-добре да забрави Лъки и отново да се концентрира върху филма си. След като веднъж взе това решение, започна да се чувства по-добре.
— Какво става? — попита той, след като влезе и тупна Франс по задника, докато минаваше покрай нея.
— Алекс! — произнесе Франс. Не беше възражение — просто друг начин да му каже „благодаря“.
Лили беше очарована да го види в толкова добра форма.
— Да не би да се е върнал старият Алекс? — попита тя и го последва в офиса му.
— Какво искаш да кажеш? — отговори й той с въпрос.
— Не беше съвсем на себе си напоследък — дрезгаво рече Лили.
— Не говори глупости — отряза я Алекс.
— Просто казах истината.
— Добре — бързо се съгласи той и премина към по-важните неща. — Ето каква е работата. Лесли е извън играта. Винъс получава ролята. Обади се на агента й, потвърди го при Мики и уреди тя да дойде в четири часа. Днес ще прегледам костюмите на Джони. В четвъртък да се събере целият състав — за пълен прочит. Разбра ли?
— Да — щастливо се усмихна Лили. — Ще изпращаме ли цветя на някого?
— Съвсем не — спокойно отговори Алекс. — Връщаме се на работа, Лили. Тук правим филми. Време е да се организираме.
* * *
След като видя Мортън, Лъки се срещна с Инга. Беше й се обадила рано сутринта и й бе предложила да поговорят.
— За какво? — подозрително беше попитала Инга.
— За нещо, за което съм сигурна, че не искаш Ейб да знае.
Това беше достатъчно да накара Инга да се размърда. Тя се съгласи да се срещне с Лъки за обяд в хотел „Бевърли Уилшър“.
Когато Лъки влезе, Инга вече седеше на една маса.
— Здравей — каза Лъки и се плъзна на един стол с гръб към прозореца, така че да може да наблюдава помещението.
Инга кимна, широкото й, грубо шведско лице беше безизразно — както винаги.
— Можех да дойда у вас — изрече Лъки. — Само че си помислих, че не искаш Ейб да чуе разговора ни.
— За Ейб ли е? — попита Инга. Силната й брадичка беше издадена напред.
— Не — отговори Лъки и се зачуди дали Инга би възразила тя да си запали на масата. — Е, казвам „не“, но донякъде има връзка и с него.
— Как така? — отново попита Инга.
Да. Инга определено щеше да бъде недоволна, ако тя запалеше.
— Ще поръчваме ли? — обади се тя и махна на сервитьора. Той дотича с менютата.
— Аз обикновено не обядвам — каза Инга. — Може би само една ябълка и парче сирене.
— Колко скромно — Лъки прегледа менюто и си поръча пържола и пържени картофи. — Имам нужда от сили — и тя слабо се усмихна на Инга. — Толкова много хора ме удрят в гърба напоследък, че съм отслабнала много. Този следобед може да повдигам малко тежести. Ти правила ли си го някога? Страхотна терапия е.
— Не — отвърна Инга. — Моето упражнение е да преплувам десет дължини на басейна всеки ден.
— Много хубаво — и Лъки си представи как Ейб седи край басейна и я наблюдава.
Инга си поръча салата. Вече беше нетърпелива да разбере какво има да й казва Лъки.
— Колко добре познаваш Мортън Шарки? — най-сетне попита Лъки и опря лакти на масата.
Инга сви рамене.
— Всъщност — не много добре — войнствено произнесе тя.
