Вендета: Отмъщението на Лъки

— Имал си късмет, Джони. Няма нищо по-хубаво от това, да продължаваш напред.

Той се примъкна по седалката и се приближи.

— Хареса ли ти вечерта, скъпа?

— Добре беше.

— Не те ли обезпокои това, че виждаш стария си съпруг с това апетитно парче?

— Купър е вече минало.

— За негово нещастие — бедрото му се притискаше към нейното. — И за мой късмет.

— Не се обзалагай, Джони — и тя се отдръпна.

— Искаш ли да ти кажа нещо забавно?

— Какво?

— Вероника е била мъж.

— Хайде стига бе.

— Срещнах я преди години в Швеция, докато работех като сервитьор. Тъкмо си беше направила операцията.

— Хайде де.

Той се засмя.

— Купър никога няма да забележи разликата.

— Знаеш ли, че си лош? Защо не му каза?

— И да проваля красивия роман? Нямаше начин — и той се засмя. — Значи… Цяла вечер те гледах как дърпаш ухото на Мики.

— Много ми е навит. Какво мога да направя?

— О, скъпа, скъпа — назоваваш нещата така, както са в действителност.

— Тайната на успеха ми — уверено се усмихна Винъс. — А сега, Джони, ще съм ти много благодарна, ако ми позволиш да изляза от колата ти.

Той направи каквото поиска тя и й каза „лека нощ“, без да настоява.

Тя се успокои — не беше в настроение да води битка с прекалено любвеобилната латиноамериканска кинозвезда. Първото нещо, което направи, беше да прослуша телефонния си секретар. Имаше много съобщения от Родригес — молеше да я види — и едно щастливо — от Рон.

— Последвах съвета ти, сладурче — казваше Рон. — Местя се.

Не казваше къде се мести, иначе тя щеше да му се обади.

Отправи се към бялата си гардеробна, докато събличаше червената си рокля в движение. Телефонът иззвъня. Като се надяваше да е Рон, тя се втурна и се обади от спалнята.

— Здравей, Купър се обажда.

— О… Здрасти.

— Изглеждаше много секси тази вечер.

— Какво искаш, Куп? — попита тя и седна на ръба на леглото, чудейки се дали е открил истината за Вероника.

— Просто исках да ти кажа „здравей“.

— Не е много оригинално.

— Писнало ми е вече от новости.

— На тебе? Никога!

— Мислех си… — започна той.

— Какво?

— О, за страхотния брак, който имахме.

— Как можеш да говориш такова нещо, след като твоята мисия е да изчукаш толкова много жени, колко е възможно?

— Знам — той звучеше разкаяно. — През целия си живот съм правил точно каквото си исках и жените сами идваха при мене. След това те срещнах, влюбих се в тебе и се оженихме. Бях толкова самолюбив и глупав. Сега разбирам, че съм направил голяма грешка.

— Какво е станало? Да не си се скарал с модела? Или пък си нямаш никоя, а?

— Имам много, но проблемът е, че не ги искам.

— Наистина — тя не пожела да му провали вечерта с историята на Джони.

— Ами ти? Романо нахвърли ли ти се в колата? Нали знаеш, той се шегува с всичките си приятели — казва на всекиго, че ако веднъж качи някое момиче на задната седалка на колата си, духането му е в кърпа вързано.

— Би трябвало да ме познаваш по-добре.