Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Боже мой! — извика Дона.
Джордж се наведе над мъжа и напипа пулса му.
— Извикай помощ — отсече той.
Дона забърза обратно към входната врата на семейство Столи и натисна звънеца.
— Шофьорът ни е болен — съобщи Дона. — Извикайте лекар.
Мики излезе навън.
— На мене ми изглежда пиян — взря се той в мъжа на земята.
Джон Фардо изохка — постепенно идваше в съзнание.
— Добре ли си, Джон? — попита Дона.
— Да, да, добре съм… — промърмори той, объркан от станалото.
Всичко, което можеше да си спомни, беше, че някой го беше измъкнал от колата, бе го пребил и го бе набутал обратно зад волана с краткото предупреждение: „Повече никога не се ебавай със Сантейнджело.“ След това трябва да е бил в безсъзнание.
С огромни усилия се свести и се изправи.
— Извинете, госпожо Ландсман… Не знам какво стана. Аз… ъъъ… предполагам, че съм паднал.
— Паднал? — повелително произнесе тя.
Той се надяваше, че няма да забележат подпухналото му лице на неясната светлина.
— Сега вече съм добре. Нека да ви закарам у дома ви.
Семейство Ландсман се качиха в колата.
Мики сви рамене и се прибра в къщи.
— Шофьорът им беше пиян — съобщи той на Абигейл, която вече се качваше на горния етаж.
— Какво мислиш за вечерята? — попита го тя през рамо.
— Обичайният ти успех — и той я последва по стълбите.
— Откъде можеш да знаеш? — натърти тя. — След като прекара цялата вечер да надничаш в деколтето на Винъс.
— Скъпа, не можеш изобщо да ме ревнуваш от Винъс. Тя работи в моето студио.
— Обръщаш й прекалено много внимание, Мики. За мене това не е достойно за уважение.
— Трябва да правя актрисите щастливи.
— Ха! — изсумтя Абигейл и спря за момент.
Мики я хвана за задника.
— Ела тук, скъпа — придумваше я той. — Нали знаеш, че за мене ти си единствената.
Първото нещо, което Дона забеляза, когато се приближиха към дома й, беше БМВ-то на Табита, паркирано отпред.
— Слава Богу, тук са — каза тя на Джордж. — Бях започнала да се притеснявам.
— Той е шестнадесетгодишен, Дона. Прекалено много се безпокоиш за него. Санто има нужда от дисциплина, а не от галене с перо.
— Ама защо е довел Табита тук? — замисли се Дона. — Аз знам. Вероятно защото тези глупаци Столи са му дали да разбере, че не е желан гост на вечерята им. Санто е бил разстроен.
„Все някога щеше да дойде денят — помисли си Джордж. — Дона щеше да разбере какво чудовище е отгледала.“
Влязоха в къщата.
— Санто! — извика Дона в тъмното антре и се пресегна да включи осветлението.
— Сигурно са горе, в неговата стая — обади се Джордж.
— Ама защо я е довел тук? — повтори Дона.
„Защо толкова го мислиш?“ — каза си Джордж и я последва към личния им асансьор.
— Не мога да повярвам, че бяха поканили и Лъки Сантейнджело тази вечер — мърмореше Дона. — Това показва пълно отсъствие на преценка за нещата от страна на Мики. Оттук нататък ще го наблюдавам много внимателно.
— Да, скъпа — Джордж беше застанал плътно до нея в малкия, но луксозен асансьор.
Вратата на стаята на Санто беше затворена.
— Почукай — предложи Джордж.
— Защо? — и Дона със замах отвори вратата. — Това е моята къща.
Санто се беше проснал на леглото си като умрял. Върху него лежеше полуголата Табита — също надрусана до безсъзнание. Силна рап-музика се носеше от компакт-диска в задименото помещение. На нощното шкафче имаше полуизядена пица, пръснати пуканки, половин цигара марихуана и празна бутилка от уиски, несигурно балансирана в хоризонтално положение.
— Боже мой! — изплака Дона. — Какво е направила с детенцето ми?
ГЛАВА 56
Лъки взе Буги със себе си — да се запознае със Сара и да й връчи парите. Срещнаха се в онова кафене, „Хард рок“, където Сара се беше чувствала много добре миналия път. Сара влезе, седна на масата и незабавно си поръча двоен сандвич със сирене.
— Това ли е единственият път, когато ядеш през деня? — попита Лъки.
— Имам страхотен апетит — отговори Сара. След като сандвичът й пристигна, тя го сграбчи веднага — отхапваше огромни хапки, пълнеше устата си, докато вече не можеше да дъвче. — Трябва да получа парите, преди да ви дам записите.
— Ще дойдеш с мене в колата ми — там има видео — каза Лъки. — Ще изгледаме касетата и ако съдържа това, което ти казваш, ще си получиш парите. Така ще е най-лесно.
— О, да — наистина изглежда лесно — подсмръкна Сара и изгледа Лъки много подозрително. — Откъде да знам, че няма да ме отвлечеш? Да ме продадеш в робство или кой знае още какво.