Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Звучи чудесно. Ще го изпратиш ли и на Купър?
— Да, да, ще му го изпратя. Но, Лесли, ти трябва да разбереш — Купър е като дърта курва — дай му достатъчно пари и той ще застане на главата си и ще казва азбуката. Прави го само за мангизите.
— Това, което казваш, не е много хубаво — Лесли се хвърли в защита на бившия си любовник.
— Продължавам да ти го повтарям — по отношение на актьорите трябва да си много мъдра.
— Ще прочета сценария — сладко изрече тя, без да обръща внимание на критиката му. — И ако ми хареса, ще го направя.
— Скъпа — грубо се засмя той. — На мене ми хареса, значи, ти ще го направиш. Някога да съм ти давал лош съвет?
Не си струваше да спори. По-добре той да си останеше на нейна страна.
— Не, Мики, ти и Абигейл сте били винаги много добри към мене.
— Добре, сладка. Помни го това — каза той и я погледна косо през масата. — Днес изглеждаш по-добре — не си толкова дръпната. Да изхвърлиш Джеф ти отива.
— Благодаря ти, Мики — отговори скромно тя.
Не му каза за нощното си приключение с Джони Романо. Беше само една нощ — само за да си върне за разочарованието от Купър. Пък и не чак толкова вълнуваща.
Джони Романо беше просто лакома свиня, която се интересуваше само от собственото си удоволствие.
Това никога нямаше да се повтори.
— Външност — сензационна. Поведение — точно каквото трябва — каза Алекс.
— Благодаря — усмихна се Винъс. Тя седеше в офиса му и се наслаждаваше на срещата им. — След като идва от тебе, това е голям комплимент.
— Говорих с Фреди.
— Аз също.
— Всичко е наред — изрече Алекс. — Договорите са на път.
— Не знаеш колко съм очарована, че ще играя в „Гангстери“ — обади се Винъс. — Предполагам, че ти го казах и преди — критиците ме мразят. Този път не искам да видят на екрана Винъс — искам да бъда Лола — тя го погледна преднамерено. — Знам, че можеш да ме накараш да играя така, както никога досега не съм била способна.
— Ако аз не мога да го направя — значи, никой не може — Алекс никога не скромничеше по отношение на това, какво може да постигне. — Аз лично ще работя с тебе по сценария. Днес ще прегледам пробните костюми, прически и грим. Утре ще се чете сценарият от останалата част от състава.
— Днес за мене е толкова специален ден — Винъс преливаше от ентусиазъм. — Не само че получих ролята на живота си, но и реших да дам на съпруга си още един шанс.
— На Купър? — попита Алекс и вдигна вежди.
Тя щастливо се засмя.
— Той е единственият съпруг, който имам.
— Прибираш го обратно, а?
— Истината е — и тя направи овча физиономия, — че той е неустоим.
— Точно такава трябва да си и ти в „Гангстери“ — заяви Алекс с цялата сила на убийствената си усмивка. — Неустоима.
Докато караше обратно към дома си, Лъки имаше много време да разсъждава. Накрая всичко си идваше на мястото.
Можеше да си върне студиото.
Никога не можеше да си върне съпруга.
След като отново поемеше контрола над „Пантър“, тя знаеше, че вероятно ще трябва да приключи и с Дона Ландсман. Нямаше начин да позволи на Дона да се измъкне за това, че е убила Лени. Беше притаила тази мисъл някъде в главата си. Скоро трябваше да застане лице в лице с нея.
Въздъхна — дълбока въздишка. Кога най-сетне семейство Бонати щеше да научи урока си?
ГЛАВА 57
— Татко се върна — каза Клаудия, нервно притиснала ръце една о друга. — Казва, че няма да идвам тук отново.
— Господи, Клаудия — Лени всячески се опитваше да преодолее отчаянието си и да не я изплаши. — Кога ще вземеш ключа?
— Този уикенд… Когато татко спи.
— Защо не можеш да се обадиш в американското посолство? Да извикаш помощ. Да ме измъкнеш от това шибано място.
Лицето й беше спокойно.
— Лени — сериозно произнесе тя. — Моят живот е тук — в това село… Помагам ти да избягаш, татко не може да знае. Никой не може. Трябва да го направим по моя начин.
Понякога се чувстваше така, сякаш играе в някакъв италиански филм. Красиво селско момиче с невероятно сластни гърди и здрави бедра спасява хубав непознат американец от пленничество. По дяволите! „Юнивърсъл“ биха го направили веднага.
— Клаудия — целенасочено говореше много бавно — за да не я изплаши и тя да не избяга. — Няма ли начин да ме измъкнеш оттук още днес? Ами твоят приятел? Той не може ли да помогне?
Тя свирепо се извърна към него:
— Не!
Беше я разстроил. Трябваше да внимава. Усещаше, че тя се колебае дали да предаде баща си. Сега осъзна, че дори не беше казала на приятеля си.