Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Може ли да дойда?
— За какво?
— Да поговорим… Това е всичко, обещавам.
Тя знаеше, че трябва да каже „не“, но се почувства слаба. Той използва мълчанието й.
— Странно съвпадение — каза. — Точно сега съм близо до вас.
— Добре — произнесе тя въпреки горчивата си преценка. — Идвай.
Колата на Джони Романо се носеше надолу по булевард „Сънсет“. Той седеше на задната седалка и говореше по телефона с Лесли.
Тя отговори, докато хвърляше поглед на Джеф. Той се беше проснал по средата на леглото й, все още с дрехите, и хъркаше като заклан. Господин Романтичният отново атакуваше.
— Ти ми даде телефонния си номер и аз го използвам — каза Джони. — Този мъж се чуди какво правиш в момента.
— Къде е Винъс?
— Защо трябва да съм с Винъс, след като имам твоя телефон, скъпа? — гласът му звучеше секси, като на големия мъж — използваше го, за да прелъстява безотказно. — Какво ще кажеш да пийнеш с мене?
Джеф повърна и се претърколи през леглото, оригвайки се на алкохол.
Лесли си мислеше за Купър. Той сигурно се чувстваше добре с онази голяма кобила с огромните конски зъби. Беше й тъжно — беше обичала Купър през целия си живот и за няколко вълшебни седмици го беше имала, а сега той вече не я искаше. Не беше честно.
— Мога да те взема след пет минути — каза Джони. — Само ми кажи къде трябва да паркирам колата си и, скъпа — повярвай ми, — ще съм там.
Алекс подкара право към къщата на Лъки на брега. На вратата го спря охрана.
— Добър вечер, господин Уудс — учтиво каза мъжът. — Госпожица Сантейнджело спомена, че може да наминете.
— Тя е споменала? Добре.
— Тя каза също и че не желае да я безпокоят.
— Остави ли съобщение за мене?
— Госпожица Сантейнджело каза, че ще ви се обади утре, господин Уудс, и ви моли да не й звъните тази вечер.
— О… хубаво… добре…
Алекс се качи отново в колата си, ядосан, че Лъки си играеше с него. В един момент му се доверяваше. В следващия се отнасяше към него като към напълно непознат. Той разбираше, че тя има проблеми, но защо не му позволяваше да й помогне?
Тръгна към дома си, изпълнен с чувства, каквито никога преди не беше изпитвал. Това любов ли беше? Защото ако беше, значи, любовта е вечно оплакване. Реши, че трябва да се вземе в ръце, да забрави за Лъки Сантейнджело и да се концентрира върху това, което правеше най-добре. Филми.
Охраната почака, докато Алекс потегли обратно, и звънна на Лъки.
— Господин Уудс беше тук. Казах му, че ще говорите с него утре.
— Благодаря, Енрико — изрече тя.
„Постъпваш правилно — каза си тя. — Не трябва да го окуражаваш. Алекс ми става прекалено близък, а аз не искам точно това.“
Седна на леглото си и се пресегна за снимката на Лени в сребърна рамка. Толкова много й липсваше. Усмивката му, присъствието му, начинът, по който правеше любов, разговорите с него.
Това не можеше да бъде заменено. Още не, в края на краищата.
— В къщи не отговаря никой — каза Джордж, след като остави слушалката. — Може би трябва да изчакаме Санто у дома.
— Съгласна съм — отговори Дона и се втренчи в Мики. — Трябваше да се консултирате с мене, преди да изпратите сина ми навън с дъщеря си.
Мики сви рамене.
— Помислих си, че правя услуга на децата. Откъде да знам, че няма да се върнат навреме?
— Ще са тук скоро — обади се Абигейл. — На Табита може да се разчита.
— Да, във вида, в който я видях, наистина много бих разчитала на нея — саркастично изрече Дона.
— Моля? — тонът на Дона изобщо не хареса на Абигейл.
— Вие всъщност позволявате ли на дъщеря си да се облича по този начин? — попита Дона.
— Поне не е подпухнала и дебела — отговори Абигейл, без да й пука дали Мики ще полудее или не.
Мики се намеси бързо и бутна с лакът жена си да мълчи.
— Сигурен съм, че ще бъдат тук всеки момент — каза той. — Веднага след като пристигнат, аз лично ще докарам Санто у вас. Всичко ще е наред.
Дона го погледна. Как си позволяваха тези да отпращат сина й само защото не искаха той да седи на скучната им маса за вечеря? Тя мразеше семейство Столи. Хрумна й хубавата идея да уволни Мики веднага след като намери някой, който да заеме мястото му. Всъщност цялата вечер беше голямо разочарование.
Колата им беше паркирана пред входа. Дона се отправи натам и зачака шофьорът й да изскочи и да й отвори вратата.
Мъжът не се и помръдваше — беше се отпуснал върху волана и очевидно спеше. Дона потропваше нетърпеливо, докато Джордж почука на стъклото. Никакъв отговор. Джордж отвори вратата и шофьорът Джон Фардо падна на бетонната пътека.