Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Трябва да ми се довериш — спокойно отвърна Лъки и се зачуди дали момичето взима наркотици — определено имаше достатъчно мании.
— Аз… Аз не се доверявам на никого — Сара се гордееше с голямото си откритие. — Всеки да си гледа собствената работа.
— Ако си искаш парите, ще трябва да ми се довериш — студено произнесе Лъки.
— Кой е този? — Сара посочи с груб жест към Буги.
— Моят помощник.
Сара присви очи.
— Откъде да знам, че няма да ми направи нещо?
Лъки започваше да губи търпение.
— Или си искаш парите, или не — отсече тя.
— Добре, добре — бързо отговори Сара — не желаеше да пропусне такъв случай. — Къде е колата ти?
— Отвън.
— Трябва също така да ти кажа — изражението на Сара внезапно се промени, — че приятелката ми знае къде съм и ако не се прибера в къщи до един час, ще се обади на ченгетата.
— Много разумно — сухо каза Лъки. — Радвам се, че знаеш как да се грижиш за себе си.
Излязоха навън, към чакащата ги кола.
— Страхотно — Сара одобри това, че е лимузина. — Знаеш ли — тя продължаваше да бърбори, докато влизаше в нея. — Имах един клиент… ъъъ… искам да кажа — приятел. Той беше дошъл в салона за масаж с голямата си шибана лимузина и след това поиска много интимен масаж на задната седалка, докато шофьорът му ни разкарваше нагоре-надолу из града. Огромната кола имаше черни стъкла, така че никой да не вижда вътре. Понякога сваляше междинното стъкло, за да може и шофьорът му да хвърля по някое око. Аз не си падах по това, но старият развратник плащаше добре.
Защо Мортън се беше хванал с това тъжно малко момиче — за да си създава неприятности ли? Те изобщо не си подхождаха.
— Мортън знае ли за всичките ти приключения, преди да го срещнеш?
Сара се изкиска истерично.
— Морти си мисли, че работех в салона за масаж просто като едно добро момиче.
Лъки се наведе напред и пусна касетата. В началото картината беше размазана, но после се изясни.
Взря се в екрана. Мортън седеше в спалнята на Сара на ръба на леглото й, напълно облечен в костюм от три части. Сара влиза, облечена като ученичка.
Сара: „Здрасти, татенце.“
Мортън: „Беше ли добро момиче днес в училище?“
Сара: „Много добро, татенце.“
Мортън: „Сигурна ли си?“
Сара: „Да, татенце.“
Мортън: „Ела да седнеш на коленете ми и ми разкажи всичко.“
Сара: „Направих нещо лошо…“
Мортън: „И сега трябва ли да те напляскам?“
Сара: „Не знам, татенце. А ти беше ли добро момче днес в офиса?“
Мортън: „Не, и аз направих нещо лошо.“
Сара: „Тогава мисля, че аз трябва да те напляскам.“
И така нататък. Лъки гледаше като в транс. Тя знаеше, че някои хора можеха да се възбудят само ако се отдаваха на фантазиите си, но доколкото и тя беше засегната, това си беше направо болестно състояние. Какво му беше на нормалния секс? Кой имаше нужда от фантазии и помощ?
Когато Мортън започна да сваля дрехите си, тя изключи видеото и каза:
— Добре, видях достатъчно.
След това отвори прозореца и се обърна към Буги, който чакаше отвън:
— Дай й парите и да вървим.
Сара излезе от колата и неудобно застана отстрани. Буги й подаде хартиена торбичка.
— Заповядай — рече той. — Искаш ли да ги преброиш?
Сара сграбчи торбичката и надникна вътре, едва прикривайки възбудата си.
— Това ли е всичко, което трябва да направя?
— Това е — обади се Лъки. — Прибери парите в някой сейф и се прибирай в къщи. И не казвай нито дума на Мортън.
— Той няма ли да разбере? — попита Сара.
— Може би — каза Лъки. — Това обаче не те обезпокои миналия път — нито пък него. Нали все още ти плаща наема.
— Ще използвам парите да напусна града заедно с моята приятелка — призна Сара. — Дойде ми до гуша от Лос Анджелис. Трябваше да видиш някои от ексцентричните типове, които идваха в салона за масаж. Игрички, игрички, игрички — само това искаха. А на повечето от тях им се щеше да съм на десет години!
— Спести ми детайлите — сряза я Лъки.
— Добре — и Сара здраво стисна торбичката. — Ще опитаме късмета си във Вегас. Аз и моята приятелка. Ако има още нещо, което мога да направя… Имаш ли телефон?
— Не се безпокой, Сара. Ако имаме нужда от нещо, ще се свържем с тебе.
Буги влезе в колата и потеглиха.
Санто обвиняваше Джордж. Майка му никога не би го наказала по такъв начин, ако Джордж не я беше притиснал. Той беше на шестнадесет години, за Бога. Ако не можеше да си легне с момиче в своята стая, какво тогава можеше?
Джордж предложи списък с наказания и Дона се съгласи. Санто никога не я беше виждал толкова ядосана. Лицето й беше пребледняло, чертите й се бяха изострили и тя едва можеше да го гледа.