Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Нали разбираш, че си „живееш“ за три или четири старици? — и продължи към спалнята на Арисилд. Мадел го последва с мърморене.
Никола спря до вратата, за да усили газената лампа на стената. На тоалетката до леглото имаше купчини шишета с лекарства и други медицински приспособления, както и кандило и няколко китки билки.
— Докторите идваха ли днес?
— Да. Призна неохотно Мадел. — И нищичко не свършиха. Колко им плащаме?
— Плащаме?
Никола седна на леглото. Лицето на Арисилд беше бяло и очите бяха потънали в дълбоките си орбити. Ишам го поддържаше чист и, следвайки указанията на лекарите, наливаше в устата му достатъчно вода и бульони, за да му поддържа живота, но промяна нямаше. Мадел не беше изразила еднозначно мнение дали състоянието на магьосника се дължи на заклинание или просто на неизбежните последици от изтерзаното му здраве, но според Ишам, изследваше и двете възможности.
Една от некроманските техники за предизвикване на болест беше да се напише посвещение с кръв на парче ленен плат или човешка кожа и да се зарови близо до къщата на жертвата. Ишам претърси околностите за нещо от този род с помощта на няколко познати вещици-гадателки, но не откри нищо. И Мадел ги беше огледала, но резултатът беше същият. Не можеш ли да се свестиш за това предизвикателство, Арисилд? Няма ли да ти хареса непознатото досега изживяване да влезеш в схватка с един луд магьосник? Никола каза:
— Повече отколкото „ние“ плащаме на „теб“. Допълнително възнаграждение ли искаш?
Мадел имаше провинциални разбирания и представата й за възнаграждение навярно се изразяваше в някоя нова шапка, от която явно отчаяно се нуждаеше.
Мадел изсумтя и не отвърна. Никола я погледна и му се стори, че на лицето й е изписано истинско поражение. Извърна поглед. Мадел нямаше титла от Лодун, но той подозираше, че е компетентна, колкото всеки друг магьосник-лечител, когото можеха да открият тук. Но не можеше да стори нищо.
Същият ден, когато пристигна в града, Мадлин я беше довела в апартамента на „Панцан“ и й бяха показали сферата. Тя я беше подържала доста време в загрубелите си от работа ръце, беше я повъртяла и се беше взирала в движещите се колелца във вътрешността й. След това беше вдигнала поглед към тях и слисано беше попитала:
— Какво е това, по дяволите?
Мадел трябва да беше забравила повече магия и билколечение, отколкото повечето практици някога са знаели, но принципите на естествените науки, използвани от Едуар при направата на сферата, бяха за нея затворена книга. Тя долавяше силата в нея, но нямаше никаква представа как да стигне до нея.
Откъм хола се чу шум и някой опита да отвори вратата на апартамента. Мадел изхвърча от стаята, а Никола се изправи и посегна към пистолета във вътрешния джоб на сакото си. След секунда чу гласа на Ишам и се успокои.
Ишам влезе в хола, подаде на Мадел една пазарска мрежа с хляб и лук и каза:
— Занеси това в килера, ако обичаш, ужасна дъртофелнице. Има ли… А, ето те.
Ишам измъкна от ръкава си сгъната телеграма и я даде на Никола.
Това беше при портиера, пристигнала е преди минути. Адресирана е до мен, но със сигурност е за теб.
Никола бързо разкъса плика и я отвори. Важни новини — ела веднага. СР.
— Да. — каза и за пръв път от три дни почувства проблясък на надежда. — За мен е.
Стигнаха до мястото откъм реката на борда на една малка парна лодка, собственост на някакъв приятел на Кюзар. На руля стоеше Никола и не обръщаше внимание на мръсната речна вода, която го засипваше с пръски. Здрачаваше се, но той виждаше очертаните на фона на червения залез кули и комини на къщата, към която се приближаваха. Тя представляваше монолитна конструкция, безлична в тъмното, но по градинските тераси, надвиснали над реката и пристана се люлееха лампи.