Първият крал на Шанара

На Кинсън Рейвънлок се падна да носи меча по време на пътуването обратно. Бремен му го повери веднага след като напуснаха града, принуден от съображения, които не успя съвсем да скрие от своя приятел. Като че ли просто не успяваше да носи тежестта на оръжието, не можеше да понесе допира му. Това бе доста странен, объркващ момент, но Кинсън пое меча, без да каже и дума, и го препаса през гърба си. Тежестта му не представляваше нищо за него, но значението му за бъдещето на расите нямаше как да бъде пренебрегнато. Но тъй като не бе станал непосредствен свидетел на виденията при Адския рог, Кинсън не беше обременен от прозрението на друида за вероятното бъдеще, затова мечът не оказваше такова силно влияние върху него. Той го носеше както би носил всяко друго оръжие и макар че умът му отново и отново се връщаше към момента на неговото създаване, не миналото го безпокоеше, а настоящето.

Понякога през нощта Кинсън взимаше меча и го разглеждаше. Нямаше да го направи, ако Марет не беше поискала това от него през първата им нощ на открито. Любопитството й беше по-силно от тревогата. Собствените й размисли за случилото се по време на изковаването подклаждаха необходимостта й да погледне по-отблизо онова, което бяха създали. Бремен не възрази, макар че стана и се отдалечи в мрака, затова Кинсън не виждаше причина да й откаже. Двамата вдигнаха оръжието на светлината на огъня и го заразглеждаха. То беше удивително, перфектно балансирано, гладко, лъскаво и блестящо, толкова леко, че можеше да се удържа само с една ръка, въпреки размера и дължината му. Ейлт Друин бе вграден в дръжката му, а пламъците над свитата в юмрук ръка се издигаха по протежение на острието, сякаш, за да изпепелят върха му. По полираната му повърхност не се забелязваше никаква цепнатинка, което беше в действителност невъзможно при обикновеното изковаване, но в този случай бе постигнато с формулата на Коглин и магията на Бремен.

След няколкодневно носене на меча Кинсън започна да си мисли, че липсата му на страхопочитание към стойността на оръжието се крие донякъде и във факта, че Бремен все още не е наясно какво точно трябва да се направи с този талисман. Със сигурност предназначението му беше да унищожи Господаря на Магията — но как? Естеството на магията, с която беше наситен, си оставаше мистерия за всички, освен за друида. Мечът беше предназначен за войн-елф — толкова бе станало ясно от видението на Галафил. Но какво трябваше да направи този войн с него? Дали щеше да го използва като обикновено оръжие? Като се имаше предвид природата на мощта на Господаря на Магията, това не изглеждаше особено вероятно. В него трябваше да има магия, на която Брона да не може да устои, която да пробие всичките му защити и да го унищожи. Но що за магия щеше да е това? В Ейлт Друин имаше магия, това беше ясно, но Бремен никога не бе разбрал каква точно, пък и каквото и да бе естеството й тя, изглежда, не бе влизала в употреба през целия му дълъг живот.