Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Ще ме вземе? — изненада се служителката.
— Разбира се. — В този случай не бяха ограничени от недостиг на полицаи. Агентът, който ще я вземе, също ще я разпитва но пътя. Двамата следователи си тръгнаха. Майорът се качи в немаркираната си кола от щатската полиция.
Капитано провери бележките си. Не беше зле като за начало на разследването. Той, майорът и още петнадесет други бяха прекарали деня в разговори с хора по магазините на пет мили нагоре и надолу от шосето за Ричи. Четирима души мислеха, че си спомнят микробуса, но тази жена беше първата, която е видяла хората от него достатъчно отблизо, за да може да ги опише. Не беше много, но все пак това е началото. Вече знаеха кой е стрелецът. Кати Райън беше разпознала лицето на Шон Милър или мислеше, че го е разпознала. Ако това е Милър, то сега той има брада, чернокафява и добре подрязана. Един художник щеше да се опита да пресъздаде лицето му.
Други двадесет агенти бяха прекарали деня по местните летища и показваха снимки на всеки билетопродавач или служител. Бяха си дошли с празни ръце, но нямаха описанието на Милър. Утре щяха да се опитат отново. С компютър правеха проверка на международните полети, които имаха връзка за Ирландия, както и на вътрешните полети, от които можеше да се направи връзка с международни. Капитано беше доволен, че не трябва той да проверява всички тези неща. Щяха да му трябват седмици, а шансът да се намери описание от някой летищен служител намаляваше значително с всеки час.
Микробусът беше разпознат след повече от ден. Откриха го чрез компютъра на ФБР. Беше откраднат в Ню Йорк преди месец, пребоядисан — и то професионално, ако се съди по вида му — и с нови номера. Няколко комплекта номера, защото инвалидните, които намериха на него вчера, бяха откраднати преди по-малко от два дни от микробуса на един старчески дом в Хагърстаун, Мериленд, на стотина мили оттук. Всичко, свързано с това престъпление, показваше, че е работа на професионалисти от начало до край. Смяната на колите в пазарния център беше отличен завършек на идеално планираната и проведена акция. Капитано и майорът съумяха да скрият възхищението си, но трябваше да направят обективна оценка на хората, които търсеха. Те не бяха обикновени главорези. Бяха професионалисти в пълния перверзен смисъл на думата.
— Смяташ ли, че може сами да са откраднали микробуса? — попита майора Капитано.
Следователят от щатската полиция изръмжа:
— Има някаква организация в Пенсилвания, която краде коли от целия североизточен район на Щатите, пребоядисва ги, преработва интериора и ги продава. Вие ги търсите, нали си спомняш това?
— Дочух някои неща, затова разследваме, но то не е по моята част. И този вариант се разглежда. Лично аз мисля, че сами са откраднали микробуса. Защо им е да рискуват да се свързват с още някой?
— Да — неохотно се съгласи майорът. Колата вече беше проверена от специалистите по съдебна медицина от щатската и федералната полиция. Не се намери нито един отпечатък от пръсти. Микробусът е бил внимателно почистен, дори и декоративните копчета на дръжките за сваляне на прозорците. Специалистите не намериха нищо, което може да ги насочи към престъпниците. В момента във Вашингтон анализираха мръсотията и нишките, почистени с прахосмукачка от килима на колата, но този вид улики даваха надеждни резултати само във филмите. Ако хората са били достатъчно прозорливи да почистят фургона, то те почти сигурно ще бъдат и достатъчно предвидливи, за да изгорят дрехите си. Но всичко трябваше да се проверява, защото дори и най-предвидливите понякога допускат грешки.
— Има ли новини от отдела по балистика? — попита майорът, като зави по булевард „Роу“.
— Мисля, че ни чакат. — Бяха намерили двадесетина деветмилиметрови гилзи, съответстващи на двата необезформени куршума от поршето и на третия, преминал през гърдите на Фонтана и заседнал в задната седалка на смазаната му кола. Те бяха изпратени директно в лабораторията на ФБР във Вашингтон за анализ. Уликите щяха да покажат на лаборантите, че оръжието е автоматично — това вече се знаеше, — но те можеха да установят и типа му, което все още не беше известно. Гилзите бяха белгийски, от Fabrique Nationale в Лиеж. Може би ще успеят да определят и номера на партидата, но тази фабрика произвеждаше годишно милиони такива куршуми, които бяха експедирани и реекспедирани по целия свят, така че тази нишка беше доста ненадеждна. Много често подобни пратки просто изчезваха поради лоша или — обратното — изпипана счетоводна работа.