Патриотични игри

— Благодаря ви — каза той.

— Тази вечер ще те закарам у вас — обади се Роби. — Утре трябва да преподавам. Но ти — не. Уредих го с отдела.

— Добре.

Сиси си тръгна вкъщи. Джек и Роби отидоха до болницата. Сега беше час за посещения и можеха да се качат до стаята на Кати.

— А, ето го и нашия герой! — Джо Мюлер беше бащата на Кати. Той бе нисък, мургав човек — лицето и косата на Кати бяха наследени от починалата й майка. Беше член на управителния съвет на концерна „Мерил Линч“ и продукт на Айви лийг66. Започнал беше в брокерския бизнес досущ както и Райън, въпреки че краткият му престой в армията отдавна беше забравен. Навремето имаше големи планове за Джек и не можа да му прости, че заряза брокерството. Мюлер беше темпераментен човек, който добре осъзнаваше важността си във финансовия свят. Не бяха разговаряли учтиво с Джек повече от три години. Джек не мислеше, че нещата ще се променят.

— Тате — обади се Кати, — нямаме нужда от тези неща.

— Здравей, Джо — Райън протегна ръка, която увисна самотно във въздуха за около пет секунди. Роби се извини и излезе, а Джек отиде да целуне жена си. — Изглеждаш по-добре, мила.

— Какво можеш да кажеш за свое оправдание? — попита Мюлер.

— Оня, дето искаше да убие мен, го арестуваха вчера. Във ФБР е — внимателно отговори Джек. Удиви се, че го казва е толкова спокоен глас. Някак си на фона на случилото се е жена му и дъщеря му този въпрос му звучеше тривиално.

— За всичко си виновен ти, така да знаеш. — Мюлер беше репетирал този разговор в продължение на часове.

— Зная — съгласи се Джек. Чудеше се доколко ли би могъл да отстъпва.

— Тате… — понечи да се обади Кати.

— Ти не се меси — каза на дъщеря си Мюлер, но с тон, малко по-остър, отколкото Джек харесваше.

— Можеш да ми казваш каквото си щеш, но на нея не се зъби — предупреди го той.

— О, искаш да я защитиш, а? В такъв случай къде беше вчера?

— Бях в канцеларията си, точно както и вие.

— Трябваше да завреш носа си там, където не му е мястото, нали? Направи се на герой — и семейството ти за малко не загина — продължи Мюлер.

— Вижте какво, мистър Мюлер. — Джек беше си мислил за тези неща и преди. Можеше да се самобичува, но не и да търпи поуки от тъста си. — Ако не ви е известна фирма, която произвежда машини на времето, то май няма начин да поправим станалото, пали? Сега можем само да помагаме на властите да намерят хората, които са го сторили.

— Защо не помисли за всичко това по-рано, по дяволите!

— Достатъчно, тате! — отново се включи в разговора Кати.

— Млъкни! Това е между нас двамата!

— Ако отново й викнете, мистър, ще съжалявате. — Джек се нуждаеше от разтоварване. Не беше защитил семейството си предишния ден, но сега можеше да го направи.

— Успокой се, Джек. — Жена му не осъзнаваше, че само влошава нещата, но Джек я послуша.

— Сега наистина си голяма работа, нали?