Патриотични игри

— Характерни начини на поведение — каза Ашли, който пиеше чая си, докато разглеждаше разпечатката от компютъра. Бяха установили тридесет и девет души, които знаеха или може би са имали информация, свързана със засадата на пътя към двореца и превозването на Милър до остров Уайт. Някой от тях е издал тази информация. Всички бяха под наблюдение. Досега бяха установили, че един от тях е хомосексуалист, който обича да се люби в гардероби, двама мъже и една жена, които се занимаваха и с дела от интимен вместо от държавен характер, и мъже, изпитващи голямо удоволствие да гледат порнографски филми по кината в Сохо. Финансовите доклади от данъчната служба не дадоха нищо интересно, както и наблюденията върху начина на живот на следените лица. Съществуваха обичайните хобита, вкусове към театъра и телевизията. Някои от хората имаха многобройни кръгове от приятели. Няколко пък нямаха никакви приятели. Следователите изпитваха благодарност към тези тъжни, самотни хора, защото много от приятелите на другите трябваше да бъдат проверявани, а това изискваше време и хора. Оуенс гледаше на тази акция като на нещо необходимо, но напълно лишено от вкус. Това беше като да надничаш през пердетата, но в полицейския му вариант. Записите на телефонните разговори, особено на тези между влюбените, понякога го караха да се гърчи. Оуенс беше човек, който цени нуждата на индивида от самостоятелност. Никой не би издържал на подобно наблюдение. Казваше си, че със сигурност животът на един човек нямаше да се окаже безупречен, и това беше целта на цялото упражнение.

— Виждам, че мистър Уоткинс е посетил книжарница за редки книги днес следобед — отбеляза Оуенс, който четеше от разпечатката.

— Да. Той колекционира. Аз също — каза Ашли. — Бил съм в този магазин. Неотдавна имаше разпродажба в едно имение. Може би Кули е закупил някои неща, които Джефри иска за себе си. — Офицерът от службата за сигурност си отбеляза, че трябва да посети този магазин. — Бил е вътре десетина минути, разговарял е с Денис…

— Познаваш ли го? — вдигна поглед Оуенс.

— Той е един от най-добрите в занаята — каза Ашли. Усмихна се на избраната от него дума: Занаята. — Преди две години купих на жена ми за Коледа една книга на Бронте. Той е един дебел дребен педераст, но знае много. Та Джефри е говорил с него около десет минути, купил е книга и си е тръгнал. Чудя се какво ли е взел. — Ашли разтърка очи. Беше на стриктен четиринадесетчасов работен ден толкова отдавна, че вече не си спомняше от кога.

— Това е първото ново лице, е което Уилкинс се е срещнал от няколко седмици — отбеляза Оуенс. Замисли се за момент. Имаше по-добри улики от тази, а и хората му бяха малко.