Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Много добре — каза Кевин О’Донъл след кратък размисъл. Кларк щеше да бъде запомнен като мъченик и да се сдобие с повече почит от своя провал, отколкото беше постигнал с успешните си операции. — Ами останалите?
— Всичко мина отлично. Видях жената и детето да умират, а хората на Алекс се измъкнаха чисти. — Милър се усмихна и си наля малко уиски след литъра леденостудена вода.
— Те не са мъртви, Шон — каза О’Донъл.
— Какво? — Милър беше се качил на самолета по-малко от три часа след убийството и оттогава досега не беше чул никаква информация. Слушаше обяснението на шефа си с невярващи уши.
— Но това няма значение — заключи О’Донъл. Обясни и тази своя мисъл. Историята, появила се в „Бостън глоуб“, беше подета от дъблинския „Айриш таймс“. — В края на краищата планът беше добър, Шон. Независимо от всички неща, които се объркаха, мисията е изпълнена.
Шон не си позволи да реагира. Беше се провалил в две свои последователни акции. Преди неуспеха в Лондон той изобщо не се беше провалял. Гафа в Лондон приписа на случайността, липса на късмет и нищо повече. Тогава дори не се и замисли. Но два поредни провала — това вече не беше липса на късмет. Знаеше, че Кевин не би търпял трети. Младият мъж, завеждащ акциите, пое дълбоко дъх и си каза, че трябва да бъде обективен. Беше си позволил да смята Райън за лична, а не за политическа цел. Това беше първата му грешка. Въпреки че Кен не го каза, загубата на Нед беше сериозна грешка. Милър преразгледа плана си, като отново обмисли всеки аспект на акцията. Ако бяха нападнали само детето й жената, това щеше да бъде обикновено гангстерство, а той не би одобрил такова нещо. Нападението над самия Райън нямаше да осигури същото политическо въздействие, което целеше акцията. Другите членове на семейството му бяха… — просто бяха необходими. Така че имаха достатъчно обективни цели, но…
— Трябваше да отделя повече време на тази акция — каза, накрая той. — Опитах се да бъда прекалено драматичен. Може би трябваше да почакаме.
— Да — съгласи се шефът, зарадван, че Шон вижда грешките си.
— Ако можем да ти помогнем с нещо — каза Оуенс, — ще го направим. Знаеш това, Дан.
— Да, този случай е привлякъл интереса на високопоставени хора. — Мъри държеше телеграма от самия директор Емил Джейкъбс. — Е, всичко беше само въпрос на време. Трябваше да се случи, рано или късно. „И ако не окошарим тези кучи синове — помисли си той, — ще се случи пак. АОЪ току-що доказаха, че техните терористи могат да действат в САЩ.“
Емоционалният шок от случилото се изненада Мъри. Като професионалист в тази област, той знаеше, че това не беше станало досега само от чист късмет. Несръчните американски терористични групи бяха взривили няколко бомби и убиха няколко души, но ФБР постигна значителни успехи при залавянето им. Никоя група не беше получавала подкрепа отвън. Но сега и това се е променило. Пилотът на хеликоптера разпознал единия от терористите като чернокож, а в Ирландия нямаше много такива.
Играеха съвсем нова игра и независимо от целия си опит във ФБР, Мъри се тревожеше за готовността на бюрото да се справи. Директорът Джейкъбс беше прав в едно: задачата беше от първостепенно значение. Бил Шоу лично ще се заеме със случая, а Мъри знаеше, че той е един от най-добрите мозъци в тази област. Тридесетината агенти, първоначално прикрепени към случая, щяха да станат три пъти повече през следващите няколко дни, а след това — да нараснат още три пъти. Единственият начин терористите да бъдат държани настрана е да им се покаже, че Америка е твърде опасно място за такива като тях. Дълбоко в сърцето си Мъри знаеше, че това не е възможно. Нямаше място, което да е твърде опасно, във всеки случай нямаше такова място в демократичните страни.
Но ФБР разполагаше с огромни средства, а и нямаше да бъде единствената служба, ангажирана със случая.
17.
КОНТРАОБВИНЕНИЯ И РЕШЕНИЯ