Патриотични игри

— Ще остане ли саката? — тихо попита Джек.

— Не. Не се тревожете. Детските кости — ние имаме поговорка, че ако детските кости са поне в една и съща стая, ще зараснат. Тя изглежда много по-зле, отколкото с всъщност. Важното при случаите като този е да ги опазим през първия час — или първите дванадесет, както е при нея. Преминат ли децата първия кризисен стадий, заработи ли отново организмът им, те оздравяват бързо. Ще си я приберете у дома след около месец. След втория ще тича наоколо, сякаш нищо не се е случило. Колкото и шантаво да звучи, това е вярно. Нищо не заздравява така бързо, както децата. Тя е много болна сега, но ще се оправи. Аз бях тук, когато я докараха.

— Как се казвате?

— Ричард Кинтър. Бари Шапиро и аз извършихме повечето от хирургичните операции по нея. Беше близко до смъртта, Господи, колко близо беше! Но победихме. Разбирате ли? Победихме и ще си я водите вкъщи.

— Благодаря, но това не е всичко, докторе. — Джек промълви още една-две думи, без да знае какво да каже на лекарите, които бяха спасили живота на дъщеря му.

Кинтър поклати глава.

— Доведете я пак някой ден, за да се видим, и тогава ще сме квит. През няколко месеца правим парти за бивши пациенти. Мистър Райън, по никакъв начин не можете да пи накарате да изпитаме онова, което става, когато гледаме как малките пациенти се връщат при нас — ходейки. Ние за това сме тук, за да направим така, че те да се върнат, да изядат една торта и да изпият един плодов сок с нас. Просто ни я доведете, за да я подрусаме на колене, след като се оправи.

— Дадено. — Райън се зачуди колко ли души са живи благодарение на хората в тази стая. Сигурен беше, че този хирург може да бъде богат човек, ако работи в някоя частна клиника. Джек го разбираше. Разбираше защо е тук и знаеше, че тъстът му не би го схванал. Седя до Сали няколко минути, заслушан в машината, която дишаше вместо нея през пластмасовата тръба. Сестрата стажантка, която наглеждаше Сали, му се усмихна иззад маската си. Преди да си тръгне, целуна израненото чело на Сали. Сега Джек се чувстваше по-добре, по-добре в почти всяко отношение. Но едно нещо си оставаше — хората, които сториха това на малката му дъщеричка.