Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Твоите ирландски приятели привличат много внимание. Самият президент иска да се предприемат действия по този въпрос. Никога не сме имали международни терористи, дошли да си играят в страната ни — или поне не е стигало до пресата — тайнствено каза Гриър. — Сега този случай с от първостепенна важност. За него се отпускат много средства.
— Искам да участвам — каза просто Райън.
— Ако мислиш, че можеш да бъдеш част от някоя акция…
— Не съм толкова глупав, адмирале.
Гриър се усмихна на по-младия мъж.
— Радвам се да видя това, синко. Знаех си, че си умен. Е, какво искаш да направиш за нас?
— И двамата сме наясно, че лошите са част от мрежата. Данните, които ми дадохте да разгледам, бяха доста ограничени. Очевидно е, че ще се опитвате да събирате данни за всички групи, за да попаднете на улики за АОЪ. Може би аз ще мога да съм ви от помощ.
— Ами преподавателската ти работа?
— Мога да идвам тук, когато не преподавам. В момента не са много нещата, които ме задържат у дома, сър.
— Не е добра практика да използваме хора, които имат лично отношение към случая — изтъкна Гриър.
— Това не е ФБР, сър. Аз няма да излизам там, на улицата. Току-що ми го казахте. Зная, че искате да се върна тук на пълно работно време, адмирале. Ако наистина желаете да се върна, позволете ми да започна е нещо, което ще бъде от полза за двама ни. — Джек замълча, като търсеше друг довод. — Ако съм достатъчно добър, нека установим това сега.
— На някои хора това няма да им се хареса.
— И на мен ми се случват някои неща, които не харесвам, сър, но трябва да ги търпя. Ако не мога по някакъв начин да отговоря на удара, по-добре да си седя у дома. Вие сте единствената ми възможност да защитя семейството си.
Гриър се обърна, за да допълни чашката си с кафе от машинката зад бюрото. Беше харесал Джек почти веднага след запознанството им. Той беше млад мъж, свикнал да получава своето, макар и да не го правеше по арогантен начин. Това беше в негов плюс. Райън знаеше какво иска, но не искаше прекалено нагло. Не се ръководеше от амбиции и това беше още един плюс. Най-сетне, притежаваше много талант, който трябваше да бъде оформен, развит и насочван. Гриър винаги търсеше хора с талант. Адмиралът се обърна.
— Окей. Влизаш в групата ми. Марти координира информацията. Ти ще работиш пряко с него. Надявам се, че не говориш насън, синко, защото ще имаш достъп до неща, за които не ти се разрешава дори и да сънуваш.
— Сър, има само едно нещо, което ще сънувам.
За Денис Кули месецът беше много напрегнат. Един граф от Източна Англия беше починал и това накара наследниците му да разпродадат богатата колекция от книги, за да изплатят дълговете му. Така Кули изразходва почти целия наличен капитал, за да осигури двадесет книги за магазина си. Но си струваше. Измежду книгите имаше едно рядко първо издание фолио е пиеси на Марлоу68. Хубаво беше, че починалият граф много прилежно беше съхранявал съкровищата си. Книгите са били дълбоко замразявани на няколко пъти, за да бъдат унищожени насекомите, които оскверняват тези реликви от миналото. Книгата на Марлоу беше в забележително добро състояние, независимо от оцапаната с вода предна корица, която беше разколебала много от по-несхватливите купувачи. Когато звънецът се обади, наведеният над бюрото си Кули четеше първото действие на пиесата „Малтийският евреин“.
— Това ли е книгата, за която чух? — веднага попита посетителят.
— Точно така — усмихна се Кули, за да скрие изненадата си. От доста време не беше виждал точно този посетител и беше донякъде обезпокоен от внезапната му поява. — Отпечатана е през 1633 година, четиридесет години след смъртта на Марлоу. Някои части на текста са съмнителни, разбира се, но това е едно от малкото оцелели копия от първото печатно издание.
— Автентично е, нали?
— Разбира се — отговори Кули, леко разочарован от въпроса. — В допълнение към скромния ми опит книгата е придружена с удостоверяващи документи от сър Едмънд Грей от Британския музей.
— С тези неща не може да се спори — съгласи се купувачът.
— Боя се, че все още не съм определил цена за нея. „Защо сте тук?“
— Цената не е проблем. Разбирам, че може би искате да я имате за своя наслада, но аз трябва да я притежавам. — От тези думи Кули разбра защо беше дошъл той. Надникна над рамото на Кули, за да погледне книгата. — Превъзходна е — каза клиентът, като пъхна малък плик в джоба на продавача.
— Може би ще измислим нещо — промълви Кули. — Може би след няколко седмици. — Погледна през прозореца. Някакъв мъж разглеждаше витрината на златарския магазин от другата страна на улицата. След миг се изправи и се отдалечи.
68
Кристофър Марлоу (1564–1593). Английски драматург и поет. — Б.пр.