Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Бяха надошли гости от дузина вселени. Получи се чудесно празненство, а няколкото души, убити в игрите, отидоха право във Валхала — видях ги как заминаха. На този купон семейството ни се сдоби с още няколко съпрузи и съпруги — особено Хейзъл Стоун, известна също и като Гуен Новак. Тя ми е също толкова скъпа, колкото Тамара и доктор Джубал Харшо — единственият мой съпруг, към когото се обръщам, когато имам нужда от съвет.
Точно към Джубал се обърнах след много години, когато открих, че въпреки всички чудеса на Буундок и Терциус, и всичката обич и щастие, които получавах като любим член на семейство Лонг, въпреки удовлетворението от изучаването на наистина високоразвитата терапия на Терциус и Секундус, въпреки че най-после се обучавах на най-хубавата от всички професии — подмладител, нещо ми липсва.
Никога не бях преставала да мисля за баща си — през цялото време ми липсваше и сърцето ме болеше.
Замислете се над следните факти:
1) Либи бе възкръснал след смъртта си — от труп студен се беше преродил в жена.
2) Мене ме бяха спасили от сигурна смърт — когато камион с осемнайсет гуми прегази човек с моя размер, събират останките с попивателна.
3) Полковник Ричард Кембъл беше два пъти спасяван от сигурна смърт и бяха променили историята, просто за да се успокои душата му, защото имаха нужда от неговите услуги, за да спаси компютъра, който бе водил Лунната революция по времева линия три.
4) Самият Теодор беше безследно изчезнал в битка и бе прекършен на две от картечен огън… ала го бяха спасили и възстановили, без да му остане и един-единствен белег.
5) Баща ми също беше „безследно изчезнал“. Военновъздушните сили докладваха, че е изчезнал, без да посочат никакви подробности.
6) В мисловния експеримент, наречен „котката на Шрьодингер“, учените или философите, или метафизиците, които са го поставили, поддържат, че котката не е нито мъртва, нито жива, а просто мъгла от вероятности, докато някой не отвори кутията.
Не го вярвам. Според мене и Пиксел няма да го повярва.
Но… дали баща ми е жив? Или е мъртъв? Там, в XX век?
Така че говорих с Джубал за това.
— Не мога да ти кажа — рече той, — мамо Морийн. Много ли ти се иска баща ти да е жив?
— Повече от всичко на света!
— Достатъчно, за да рискуваш? Живота си? И още по-зле възможността да се разочароваш? Да знаеш, че вече няма никаква надежда?
Въздъхнах дълбоко.
— Да. Всичко това.
— Тогава се присъедини към Корпуса на времето и се научи как се правят тези неща. След няколко години — от десет до двайсет, предполагам — ще си способна да си съставиш интелигентно мнение.
— Десет-двайсет години!
— Може и повече да са. Но най-прекрасното нещо в манипулациите с времето е, че винаги има време в изобилие и никога няма нужда да бързаш.
Когато казах на Ищар, че искам да си взема безсрочна отпуска, тя не ме попита защо. Просто ми каза:
— Мамо, от известно време знам, че не си щастлива с тази работа — чаках сама да го откриеш.
Целуна ме.
— Може би през следващия век ти наистина ще усетиш, че си призвана за тази работа. Няма нужда да бързаме. Междувременно бъди щастлива.
Така че около двайсет години по личната ми времева линия и почти седем години според времето на Буундок ходех там, където ми наредят, и докладвах за онова, което ми бяха наредили да разследвам. Никога като боец. За разлика от Гретхен; майор Гретхен е едра, силна и яка валкирия и й се носи славата, че носи внезапна смърт — със или без оръжие.
Битките не са за Морийн. Но Корпусът на времето има нужда от всякакви хора. Талантът ми за езици и любовта ми към историята ме правят подходяща да ме изпращат да „проучвам Земята ханаанска“ — или Япония през трийсетте години — или която и да е там страна или планета, която трябва да се проучва. Понякога и единственият ми друг талант също влиза в работа.
Така че за двайсет години практика и известна предварителна изследователска работа по времева линия две, втора фаза на Постоянната война, си взех свободен уикенд, купих си билет за времево-пространствения автобус на „Бъроуз-Картър“, който спираше по разписание в Ню Ливърпул през 1950 г., с намерението да проуча историята на войната от 1939–1945 г. малко по-отблизо. Хилда беше развила процъфтяваща търговия на черно през всички вселени — една от компаниите й осигуряваше услуги по разписание на изследваните времеви линии и планети за някои приблизителни дати — ако платите, ви се предоставя и точна дата по избор.
Шофьорът тъкмо беше обявил: „Следваща спирка — Ню Ливърпул, Земя Прима, 1950-та, времева линия две! Не си забравяйте багажа!“ — и се чу силен шум, автобусът занесе, един стюард рече: „Авариен изход — оттук, моля“, някой ми натика в ръцете бебе, имаше много дим и видях мъж с окървавен чукан на мястото на дясната му ръка.