Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Избраха Галахад и Тамара, за да ми предложат брак.
Нямах планове да се омъжвам. Бях се омъжила веднъж „докато смъртта ни раздели“, но се оказа, че този брак бил доста по-малотраен. Бях много щастлива, че живея в Буундок, преливах от щастие, че пак съм млада, и чаках с нетърпение и почти непоносима радост отново да бъда в прегръдките на Теодор. Но брак? Защо да изричаме клетви, които обикновено престъпваме?
Галахад ми рече:
— Мамо Морийн, тези клетви няма да бъдат престъпени. Ние просто си разменяме клетви да се грижим заедно за децата си — да ги храним, мием, бием, обичаме и учим, каквото ще да става. Повярвай ми, така е най-добре. Омъжи се за нас още сега и после се разберете с Лазарус. Ние си го обичаме, но си го познаваме. При спешен случай Лазарус е най-бързата пушка на галактиката. Но дай му някакъв дребен човешки проблем и той има да се мотае и да се опитва да го погледне от всички страни, за да намери идеалния отговор. Затова единственият начин да спечелиш спор с Лазарус е да го поставиш пред свършен факт. Той ще се върне у дома след няколко седмици — Ищар знае точния час. Ако те завари омъжена за семейството и вече бременна, той просто ще млъкне и ще се ожени за тебе самостоятелно. Ако ти го искаш.
— Като се омъжвам за всички вас, не се ли омъжвам и за Лазарус?
— Не е задължително. Хамадриад и Айра са били членове на групата, основала нашето семейство. Но трябваше да минат няколко години, преди Айра да признае, че няма причини да не се ожени за собствената си дъщеря — Хамадриад просто се усмихваше и го чакаше. После проведохме специална венчална церемония само за тях двамата и да знаеш какъв купон стана! Честно, мамо Морийн, нашите отношения са много гъвкави — единственото неизменно нещо е, че гарантираме бъдещето на всички бебета, които ни родите вие, малки хубави разхайтени женички. Дори и не питаме откъде са се взели… защото на някои от вас тези неща им се губят.
Тамара го прекъсна, за да ми каже, че Ищар следи тези неща.
(Галахад си пада шегобиец. Тамара не знае как да се шегува. Но тя обича всички.) Така че по-късно същия ден им се заклех сред прекрасната градина — плаках и се смях и всички те ме докосваха и целуваха, Айра подсмърчаше, Тамара се усмихваше, а по лицето й се стичаха сълзи и всички изрекохме „да!“ заедно. Всички те ме разцелуваха и знаех, че са мои и аз съм тяхна — завинаги, амин.
Забременях веднага, защото Ищар така го беше изчислила, че сватбата ни да съвпадне с овулацията ми — Айра и Ищар бяха измислили всичко предварително. Когато родих това момиченце след обичайния период на износване, когато се чувстваш ту като крава, ту като кралица, попитах Ищар кой е бащата на детето. Тя ми рече:
— Мамо Морийн, това дете е от всичките ти съпрузи — няма нужда да знаеш. Като родиш още четири-пет, ако все още те интересува, ще ти кажа кое от кого е.
Не попитах втори път.
И така, когато Теодор се върна, вече бях бременна, което мене ме устройваше идеално… тъй като от минал опит знаех, че ще ме поздрави по-сърдечно и няма да е толкова напрегнат, ако е сигурен, че ще се съвъкупи с мене само от любов — и заради насладата. Не с цел продължение на рода.
Така си и беше. Но се започна с един купон, на който Теодор направо припадна. Хилда Мей, водач на отряда със специална задача, който ме беше спасил, бе устроила празненство-изненада за Теодор и ме представи пред него, облечена с костюм, който за него съдържаше много символика — чехли с високи токчета, дълги чорапи, зелени жартиери — а по това време той си мислеше, че още се намирам в Албъкърки две хиляди години по-назад и все още имам нужда да бъда спасена.
Хилда нямаше намерение да причинява такъв силен шок на Теодор — тя го обича и по-късно се омъжи за него и за всички нас заедно със своя съпруг и семейство. В тялото си на елф Хилда няма и една подла костица. Когато Теодор припадна, тя го улови или поне се опита. Той не се удари и купонът продължи така, че сигурно това празненство е било едно от най-хубавите, откакто Рим е изгорял. Хилда Мей има и много други таланти — и в леглото, и извън него — но тя е най-добрият организатор на купони в целия свят.
Преди две-три години Хилда беше генерален директор на най-големия купон, който се е провеждал някога някъде: Първата стогодишна конвенция на Междувселенското общество за есхатологичен пантеистичен солипсизъм на многобройното его.