Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— Но, Онрак, всички сме откъснати от нещо.
— Две от Хрътките са тук, Трул Сенгар. Душите им са затворени в камъка. И още нещо забележително — тези статуи не хвърлят сенки.
— Както и самите Хрътки.
— Но ако са само отражения, то тогава трябва да съществуват Хрътки на Мрака, от които да са откъснати — настоя Онрак. — Макар да не се споменава за такива… — Т’лан Имасс изведнъж замълча.
Трул се засмя.
— Май знаеш повече за човешката Първа империя, отколкото каза. Какво бе името на тирана император? Все едно. Трябва да продължим напред, до портата…
— Десимбелакис — прошепна Онрак. — Основателят на човешката Първа империя. Изчезнал отдавна, когато се развихри Зверският ритуал. Вярва се, че е бил… превърнат.
— Д’айвърс?
— Да.
— Колко звяра?
— Седем.
Трул зяпна статуите, после махна с ръка.
— Не сме ги направили ние. Не, не съм сигурен, но не изпитвам в сърцето си… съпричастие. Злокобни и жестоки са за моите очи, Т’лан Имасс. Хрътките на Сянка не заслужават почит. Наистина са необуздани, диви и гибелно опасни. За да властваш истински над тях, трябва да седиш на Трона на Сянка — да си господар на селението. Ала и повече от това. Първо трябва да събереш разкъсаните парчета. Да направиш Куралд Емурлан отново цял.
— И точно към това се стреми твоят род — избоботи Онрак. — Тази възможност ме безпокои.
Тайст Едур го изгледа, после сви рамене.
— Не споделях притеснението ти… поне отначало. И наистина, ако всичко беше останало… чисто, може би все още щях да стоя редом до братята си. Но зад булото на всичко това действа друга сила — не зная кой или какво, но бих искал да дръпна това було.
— Защо?
Трул сякаш се сепна от въпроса и потръпна.
— Защото това, което то причини на моя народ, е мерзост, Онрак.
Т’лан Имасс закрачи към тесния проход между двете най-близки статуи.
Трул Сенгар го последва.
— Предполагам, че не знаеш какво е да видиш как твоят род се разпада, да разбереш, че духът на цял един народ е покварен, да се бориш непрестанно да отвориш очите им — тъй както твоите са се отворили от яснотата, дарена от случайността.
— Вярно — отвърна Онрак. Стъпките му тътнеха глухо по прогизналата земя.
— Нито е обикновена наивност — продължи Тайст Едур; куцукаше след Онрак. — Отказът ни беше съзнателен, безразличието ни удобно обслужи най-низшите ни желания. Ние сме дълговечен народ, коленичил пред краткотрайни интереси…
— Ако го намираш за необичайно — промълви Т’лан Имасс, — от това следва, че криещият се зад булото се нуждае от вас само за кратък срок — стига наистина тази скрита сила да манипулира Тайст Едур.
— Интересна мисъл. Възможно е да се окажеш прав. Следователно въпросът е, след като краткосрочната цел бъде постигната, какво ще стане с моя народ?
— Нещата, надживели своята полезност, се изоставят — отвърна Онрак.
— Изоставят. Да…
— Освен ако след това не се окаже, че са заплаха за онзи, който ги е използвал, разбира се — продължи Т’лан Имасс. — Ако е тъй, отговорът е да бъдат унищожени, след като престанат да са полезни.
— Истината, която долавям в думите ти, е неприятна, Онрак.
— Обикновено съм неприятен, Трул Сенгар.
— Вече го разбрах. Каза, че душите на две Хрътки са затворени в тези… я повтори, в кои?
— Сега минаваме между тях.
— И какво правят тук?
— Камъкът е бил оформен, за да ги побере, Трул Сенгар. Когато иконата се оформи, никой не пита духа или бога дали иска да бъде затворен. Нали? Нуждата да се създават такива съсъди е нужда на смъртни същества. Това, че можеш да се взреш в нещото, което почиташ, в най-лошия случай е утвърждаване на контрол, а в най-добрия — илюзия, че можеш да уговориш собствената си съдба.
— И ти намираш тези представи за жалки, Онрак?
— Повечето представи намирам за жалки, Трул Сенгар.
— Тези зверове навеки ли са затворени според теб? В това ли отиват, щом бъдат унищожени?
Онрак сви рамене.
— Нямам търпение за тези игри. Ти си имаш вашето знание и подозрения, но не искаш да ги изречеш. Стремиш се обаче да откриеш какво знам аз и какво долавям за тези пленени духове. Все едно, съдбата на тези Хрътки на Сянка изобщо не ме интересува. Всъщност съжалявам — ако тези две са убити в някой друг свят и така са свършили тук, — че са останали само пет, защото това намалява шанса ми сам да убия една. А мисля, че ще ми достави наслада да убия Хрътка на Сянка.
Тайст Едур му отвърна с груб смях.
— Е, няма да отрека, че тази самоувереност говори много. Все пак, Онрак от Логрос, не мисля, че ще пропуснеш свирепа битка с някоя Хрътка.
При тези думи Т’лан Имасс се спря и се обърна към Трул Сенгар.