Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Подкараха право към Онрак. От тръс — в галоп. От галоп — в атака.
Т’лан Имасс разтвори крака, вдигна обсидиановия си меч и остана на място, готов да ги посрещне.
По тесния мост конниците можеха да го връхлетят само по двама наведнъж и беше ясно, че просто смятат да го стъпчат с конете си. Но Т’лан Имасс се беше сражавал в служба на Малазанската империя, във Фалар и в Седемте града — и в много битки се беше изправял срещу конни воини. Миг преди първите двама да го достигнат, Онрак скочи напред. Между двата коня. И без да обръща внимание на меча, изсвистял от лявата му страна, замахна със своя към корема на воина отдясно.
Двете костени остриета го поразиха едновременно — лявото се вряза дълбоко през ключицата в плешката и дораздроби потрошените кости. Десният ятаган го посече през лицето и го разцепи от челото до челюстта.
Онрак обаче усети как неговият обсидиан захапа дълбоко през бронята на воина. Емайлът се пръсна.
После двамата нападатели го подминаха и дойдоха другите двама.
Т’лан Имасс се присви и изпъна меча си хоризонтално над главата си. Двата костени ятагана удариха отгоре и Онрак се разтресе от сблъсъка.
Всички вече го бяха подминали, излезли бяха на площада; обърнаха конете и се втренчиха в самотния воин, останал някак жив след атаката им.
Копитата изтътнаха по покрития със спечена глина калдъръм. Воинът, чиято броня бе разбита от обсидиановия меч на Онрак, се беше навел напред, притиснал с ръка корема си. Хълбокът на коня му беше оплискан с кръв.
Онрак отърси рамене и парчетата счупена кост изтрополиха по моста. После сниши оръжието си и зачака подкаралия към него конник.
Облечената в метал ръка вдигна забралото. Чертите на лицето приличаха странно на Трул Сенгар, ако не се броеше бялата, почти лъчиста кожа. Две очи от хладно сребро се приковаха с омраза в Т’лан Имасс.
— Говориш ли, Безжизнени? Можеш ли да разбираш езика на Чистотата?
— Не изглежда по-чист от другите — отвърна Онрак.
Воинът се намръщи.
— Не прощаваме пренебрежението. Ти си слуга на Смъртта. Слугите на Смъртта заслужават само едно — унищожение.
— Никому не служа — отвърна Онрак и отново надигна меча си. — Хайде, ела.
Но раненият вдигна ръка.
— Стой, Иниас. Този свят не е наш. А и този немрящ дивак не е от нарушителите, които търсим. Всъщност, както сам би трябвало да си усетил, никой от тях не е тук. Този портал не е използван от хилядолетия. Трябва да продължим издирването другаде. Но първо трябва да се изцеря. — Воинът се смъкна бавно от коня, все така притиснал с ръка корема си. — Оренас, погрижи се за мен.
— Позволи ми първо да унищожа тази твар, сенешале…
— Не. Ще изтърпим съществуването му. Може би това същество ще ни даде отговори, които да ни поведат в търсенето. Ако не, можем да го унищожим по-късно.
Оренас се смъкна от коня си и отиде при сенешала. Иниас подкара своя кон още по-близо до Т’лан Имасс, сякаш все още смяташе да се бие. Огледа го и се озъби.
— Не е останало много от теб, Безжизнени. Това тук не са ли белези от зъби? Гръдта ти май е била в челюстите на някой звяр. Същия, който ти е отмъкнал ръката? Що за чародейство ти помага все още да съществуваш?
— Вие сте от кръвта на Тайст — каза Онрак.
Лицето на мъжа се изкриви в усмивка.
— От кръвта на Тайст? Само сред Лиосан е чиста кръвта на Тайст. Значи пътят ти се е кръстосвал с нашите омърсени братовчеди. Нищо повече от жалка сган не са те. Не отговори на въпросите ми.
— Зная за Тайст Андий, но още не съм ги срещал. Родени от Тъмата, те са първите…
— Първите! О, как не. И затова — така трагично несъвършени. Лишени от пречистващата кръв на Отеца Светлина. Най-мръсното изчадие са те. Едур ги търпим, защото у тях има нещо от Отеца, но Андий — смърт от нашите ръце е единствената милост, която заслужават. Но твоята грубост ми досажда, Безжизнени. Въпроси ти зададох, а ти все още не си отговорил на нито един.
— Да.
— Да? Какво трябва да означава това?
— Съгласен съм, че не съм им отговорил. И не се чувствам длъжен да го сторя. Моят вид има твърде голям опит с арогантни същества. Макар че този опит е еднозначен: в отговор на тяхната арогантност обявихме вечна война, докато не престанат да съществуват. Винаги съм вярвал, че Т’лан Имасс трябва да си потърсят нов враг. Навярно вие, Тайст Лиосан, сте достатъчно многобройни във вашия свят, за да ни позабавлявате известно време.
Воинът го зяпна онемял.
Един от приятелите му се изсмя.
— Няма смисъл да говориш с по-долни същества, Иниас. Те гледат да те объркат с лъжи, да те отклонят от праведния път.