Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Корд го изгледа замислено, после сви рамене и извърна глава.
— Писна ми от това. Да слизаме долу.
„Нещо ми подсказва, че това няма много да ми хареса“ — помисли Калам.
Синн люшна бедра в танцова стъпка.
Над хоризонта се издигна меч от тъмно желязо — огромно ръбато острие, което потръпваше и се издуваше. Вятърът беше замрял и островът в дирята на върха на меча сякаш престана да се приближава. Кътър се премести под мачтата и започна да обръща провисналото платно.
— Ще се оправя с греблата. Би ли се заела с руля?
Апсалар сви рамене и тръгна към кърмата.
Бурята все още бушуваше зад остров Дрейф Авалий, над който сякаш бе надвиснала постоянна неподвижна пелена от тежки облаци. Освен стръмно издигащия се бряг, по него като че ли нямаше хълмове; лесът от кедри, смърчове и секвои изглеждаше непристъпен, стволовете бяха загърнати от непрогледен мрак.
Кътър прецени скоростта на приближаващата се буря, седна на пейката зад мачтата и хвана греблата.
— Може и да се справим.
— Ще се разбием в острова — каза Апсалар.
Той я изгледа с присвити очи. Беше проговорила за първи път от няколко дни, без да я ръчка.
— Ами, може да съм прекосил цял проклет океан, но така и не разбирам нищо от море. Защо някакъв си остров без никаква планина ще спира тази буря?
— Обикновен остров не би я спрял — отвърна Апсалар.
— Аха. Разбирам.
Той замълча. Знанието й идваше от спомените на Котильон, което сякаш добавяше още един пласт към страданията на Апсалар. Богът отново беше с тях, като призрачно присъствие помежду им. Кътър й бе разказал за призрачното видение, за думите на Котильон. Покрусата й и едва прикриваният гняв като че ли произтичаха от това, че богът беше наел него.
Изборът му на ново име я беше ядосал още от самото начало и това, че вече всъщност се бе превърнал в слуга на бога на убийците, като че ли я нараняваше дълбоко. Кътър май бе проявил наивност, като бе повярвал, че подобен развой на нещата ще ги сближи.
Апсалар не беше щастлива от собствения си предначертан път и разбирането на това бе потресло даруджистанеца. Тя не извличаше удоволствие, нито удовлетворение от хладнокръвната си, жестока ефикасност на убиец. Някога Кътър си беше въобразявал, че талантът е награда сам по себе си, че умението само по себе си ражда задоволство, че поддържа собствения си глад и че от този глад произтича някакво удоволствие. В края на краищата човек се привлича към собствените си дарования — в Даруджистан професията му на крадец не беше изцяло плод на необходимостта. Не беше гладувал по градските улици, не го бяха измъчвали по-жестоките им реалности. Беше крал заради чистото удоволствие и защото беше добър в това. Бъдещето на майстор крадец му се беше струвало достойна цел, слава, неразличима от почитта.
Ала сега Апсалар се опитваше да му каже, че дарованието не е оправдание. Че нуждата търси своя път и че не можеш да намериш в сърцевината й нищо ценно.
И той се беше озовал в прикрита война с нея, а оръжията бяха мълчанието и забулените им лица.
Изпъшка и натисна веслата. В морето започнаха да се надигат вълни.
— Е, дано да си права. Малко подслон няма да ни дойде зле… макар че според думите на Въжето с обитателите на Дрейф Авалий ще си имаме неприятности.
— Тайст Андий — отвърна Апсалар. — На самия Аномандър Рейк. Заселил ги е тук, да пазят Трона.
— Помниш ли дали Танцьора — или Котильон — е говорил с тях?
Тъмните й очи пробягаха към неговите, след което се извърнаха.
— Разговорът е бил кратък. Тези Тайст Андий от много дълго живеят в изолация. Господарят им ги е оставил тук и не се е върнал.
— Изобщо?
— Има… усложнения. Брегът не ще ни посрещне дружелюбно, така че внимавай.
Той прибра греблата и се огледа.
Бреговата ивица представляваше мътносив пясъчник, изронен от вълните на разядени тераси и кухини.
— Е, можем да се приближим лесно, но разбирам какво имаш предвид. Няма къде да измъкнем лодката, а ако я вържем, рискуваме вълните да я разбият. Някакви предложения?
Бурята — или самият остров — си пое дъх и задърпа платното. Приближаваха се бързо към скалистия бряг.
Небесните гръмове вече се чуваха по-близо и Кътър успя да види поклащащите се върхове на дърветата, предвещаващи появата на силен свиреп вятър, разпънал облаците над острова на дълги усукани нишки.
— Нямам — отвърна най-сетне Апсалар. — Има и друг повод за тревога — течения.
И чак сега той го забеляза. Островът наистина се носеше в дрейф, незакотвен за морското дъно. Около скалите от пясъчник кипяха въртопи. Изригваше вода, плискаше се и кипеше около скалистия бряг.