20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
С тия думи младежът излезе и се спусна по стълбата с такъв спокоен вид, че никой не му обърна внимание; после на долната площадка мина покрай Тони, наведен над перилата и готов при първото повикване на господаря си да се изкачи при него.
Но лорд Уинтър не го повика: смазан, замаян, той остана на мястото си, като се вслушваше напрегнато; само когато чу тропота на отдалечаващия се кон, той падна на един стол и каза:
— Благодаря ти, боже, че той знае само мен!
XIV. БАЩИНСТВО
Докато тая ужасна сцена се разиграваше у лорд @Уиндър, Атос, облакътен на масата, опрял глава на ръката, слушаше с очи и с уши едновременно разказа на Раул за приключенията му по пътя и за подробностите на сражението.
Хубавото и благородно лице на графа изразяваше безкрайно щастие при разказа на тия първи, тъй свежо и чисти впечатления. Той се опиваше от звуците на въодушевения младежки глас като от хармонична музика. Забрави всичко, което беше мрачно в миналото, мъгляво в бъдещето. Сякаш завръщането на тоя много обичан син превърна дори страховете в надежди. Атос беше щастлив, щастлив като никога досега.
— И вие бяхте там, вие участвувахте в това голямо сражение, Бражелон? — казваше старият мускетар
— Да, господине.
— И то беше жестоко, казвате?
— Господин принцът води лично войските в атака единадесет пъти.
— Той е велик воин, Бражелон.
— Той е герой, господине: аз не го изпуснах от очи нито за минута. О, господине, колко е хубаво да се наричаш Конде… и да носиш така своето име!
— Спокоен и блестящ, нали?
— Спокоен като на парад, блестящ като на празник. Ние нападнахме неприятеля ходом; беше ни забранено да стреляме първи и ние вървяхме с насочени мускети към испанците, които заемаха една височина. Когато стигнахме на тридесет крачки от тях, принцът се обърна към войниците и каза: „Деца, вие трябва да издържите един ужасен залп, но след това бъдете спокойни, вие ще се справите лесно с тия хора“. Беше настъпила такава тишина, че не само ние, но и неприятелите чуха тия думи. След това той вдигна шпагата си и изкомандува: „Тръбете, тръбачи!“
— Браво! … Ако ви се случи, вие ще постъпите също така, Раул, нали?
— Съмнявам се, господине, защото това ми се видя
крайно хубаво и велико. Когато се приближихме на двадесет крачки, ние видяхме как всички дула, святкайки на слънцето, се насочиха към нас като една блестяща линия. „Напред, деца, напред — каза принцът, — настъпи моментът.“
— Страх ли ви беше, Раул? — попита графът.
— Да, господине — простодушно отговори младежът, — сърцето ми съвсем изстина и при командата: „Огън!“, която се разнесе на испански в неприятелските редици, аз затворих очи и си помислих за вас.
— Наистина ли, Раул? — каза Атос, като му стисна ръката.
— Да, господине. В същия миг се чу такъв залп, сякаш адът се разтвори, н ония, които не бяха убити, почувствуваха горещината на пламъка. Отворих отново очи, като се чудех, че не само не съм убит, но дори и не съм ранен: една трета от ескадрона лежеше на земята, осакатена и потънала в кръв. В тоя миг срещнах погледа на принца; мислех вече само за едно, че той ме гледа, пришпорих коня и се намерих сред неприятелските редици.
— И принцът остана ли доволен от вас?
— Поне ми го каза, господине, когато ми поръча да придружавам в Париж господин дьо Шатнйон, който донесе на кралицата тая новина и взетите знамена. „Вървете — каза ми принцът, — неприятелят няма да се събере сега и след петнадесет дни. Дотогава нямам нужда от вас. Вървете да прегърнете тия, които обичате и които ви обичат, и кажете на сестра ми дьо Лонгвил, че й благодаря за подаръка, които ми направи, като ви изпрати при мен.“ И аз дойдох, господине — прибави Раул, като гледаше графа с усмивка на дълбока обич, — защото мислех, че ще се зарадвате да ме видите.
Атос привлече младежа и го целуна по челото, както би целунал младо момиче.
— И така, Раул, ето че началото е сложено — каза той. — Вие имате приятели херцози, един маршал на Франция ви е кръстник, един кръвен принц ви е началник и още в първия ден на завръщането си бяхте приет от две кралици: това е прекрасно за един новак.
— Ах, господине — изведнъж извика Раул, — вие ми напомнихте нещо, което едва не забравих, като бързах да ви разкажа за подвизите си; при нейно величество кралицата на Англия се намираше един благородник, който извика от учудване и радост, когато произнесох името ви; той каза, че ви е приятел, поиска ми адреса ви и ще дойде да би види.